This is a modal window.
Едно приятелство, възникнало въпреки пандемията и наложените от нея правила за физическа дистанция. Той е на 20 и е в Англия, тя е на 98 и е във Франция. Какво свързва Елиът и Жаклин и защото и двамата чакат с радост понеделниците.
Елиът Белман от Англия е студент трета година в университета Уоруик. Твърди, че си говори с мадам Толу, за да подобри френския си и за да помогне на хора в изолация.
Жаклин Толу живее в дом за възрастни хора в Боньой, Франция. "Когато ме попитаха искам ли да си говоря с някого - момче или момиче, за да подобри френския си, аз се съгласих. Предположих, че ще ми хареса", казва тя.
Необикновеното приятелство между Елиът и Жаклин се ражда преди половина година. Тогава двамата се включват в проект, който свързва възрастни хора и студенти.
За мен това беше възможност да се справя със самотата, казва Жаклин. Заради пандемията посещенията на близките ѝ в дома за възрастни хора край Париж са силно ограничени. Ковид кризата пък проваля плановете на Елиът, който живее в дома на родителите си в Кент, за езиково обучение на място, във Франция.
"Бях много нервен - срещаш нов човек, от съвсем друго поколение, различна култура, чужд език - много напрегнато. Мислех си - ами ако не се получи, ако не ме хареса, ако възгледите ни много се разминават. Но още след първите думи нещата потръгнаха. Ще видите - с нея се говори леко и лесно, пита, интересува се, така се роди и приятелството ни", казва Елиът.
"О, много обичам понеделниците - заради разговорите с Елиът. Това е различното в ежедневието ми. Тук хората са много добри и приветливи. Но разговорите са приятно излизане от рутината", казва Жаклин.
В последния им разговор Елиът разказва на Жаклин за традиционното японско изкуство оригами. Младежът учи и японски. А тя се връща в спомените си за десанта в Нормандия. И за двамата радостта от общуването е голяма, а приятелството им е доказателство, че пандемията не е повод за изолация.