Това е Париж!

"Ici c'est Paris!" Или на български "Това е Париж!". Говорим за слогана на френския футболен гигант Пари Сен Жермен. Икономически и спортно-технически диктатор в местната Лига 1, който има все по-голямо влияние и в Шампионската лига.

През този сезон столичани ще изиграят втория си финал в турнира, след като през 2020 г. загубиха от Байерн Мюнхен в Лисабон. Иронията е, че сега финалът ще е на стадиона на Байерн, но съперник е Интер. Клубът има 13 шампионски корони във Франция и не е отстъпвал върха във вече 4 последователни сезона. През годините арабските финанси му донесоха индивидуалната класа на футболисти като Дейвид Бекъм, Златан Ибрахимович, Единсон Кавани, Неймар, Килиан Мбапе, Лионел Меси и много, много други... Но колко още ПСЖ ще е без конкуренция във Франция? А в Париж?

Във френската столица светлините винаги блестят ярко. Футболната слава изглежда като запазена за блясъка на Пари Сен Жермен. В последните месеци обаче бъдещето изглежда разклатено спрямо възгледите ни преди година или две. На картата се появи клуб, който не търси светлината на прожекторите, а директно я заслужава и получава. Футболен клуб Париж е от тези имена, чиято история не се измерва в злато и трофеи, а в борба и характер.

В средата на миналия век Париж е определян от мнозина като културната столица на Европа, а може би и на света. Във футболно отношение обаче това не е така. През 60-е години местният шампионат е доминиран от клубове като Марсилия, Монако, Реймс, Сент Етиен и други. Последната столична титла е от 1936 г. на Расинг Клуб. Близо 200 г. след Френската революция е време за парижката революция, но този път във футбола.

Ражда се идеята за създаване на гигант, достоен за столицата. Така през 1969 г. се появява Футболен клуб Париж. Надеждата му е да вдъхне живот на града си. Пътят на мечтите обаче рядко е прав. Още в самото си начало той се обединява с друг мечтател - Стад Сен Жермен. Така всъщност се появява ПСЖ, който познаваме днес. Съюзът обаче не трае дълго. Под политически и управленски натиск след около две години е време за раздяла.

Подялбата е странна. ПСЖ трябва да се насочи към аматьорския футбол, но пък запазва най-важния ресурс - човешкия. Без играчи и треньори ФК Париж остава в елита, но е поставен пред дълго и мълчаливо изпитание в битка за идентичност. През следващите десетилетия отборът се движи в по-ниските дивизии на френския футбол. Няма звезди, няма медиен интерес, но има подкрепата на вярната си публика. Кварталните деца носят с гордост фланелката на тима, сякаш той е европейски шампион всяка година. Футболът е суров, емоционален, често тъжен, но абсолютно винаги истински.

Пресечна точка за историята се оказва 2015 г. Тимът се завръща във френската Лига 2. Поглежда и по-нагоре. Редовно е сред претендентите за влизане в елита, но винаги нещо се оказва недостатъчно. С прогреса си все пак прави впечатление и привлича инвеститори. Той е символ на другия Париж, който е скромен и работнически.

От 2012 г. президент на клуба е Пиер Ферачи. Под негово ръководство идват и най-големите успехи в модерната история. През последните няколко години Ферачи се обгражда със солидни партньори, готови да инвестират милиони. А може би дори милиарди... Част от партньорите му вече са спортния гигант Ред Бул и Бернар Арно. А защо Арно е толкова специален? Той е собственик на компанията Луи Вюитон и е сред най-богатите хора в страната. Той вече инвестира във Формула 1 и Олимпийските игри в Париж през миналото лято. Сред мощните инвеститори на ФК Париж не трябва да пренебрегваме Кралство Бахрейн и филмовия продуцент Субаскаран Алираджa.

Накратко. ФК Париж вече има много, много пари. Планира да ги инвестира и да се качи на трона в Париж, Франция и Европа. Клубът официално си осигури и място във френската Лига 1, а през следващите години ще следим с интерес развитието му! Обединената преди време френска столица ще бъде по-разделена от всякога. Футболната революция сякаш е тук!