Украински десанти по посока Крим

За упоритостта и усилията

Едва ли ви се е налагало да се замисляте кои от популярните у нас поговорки съответстват на случващото се напоследък в Украйна, но аз тези дни, волю-неволю, достигнах до някои удивителни съвпадения. Днешният ми анализ, разбира се, няма да бъде посветен нито на лингвистиката, нито на фолклора, нито даже на семантиката, но все пак се надявам, че ще ми бъде простено ако дам своето злободневно тълкувание на някои от тях.

Що се отнася до изтичащата, осемдесет и девета подред военна седмица, то през нея се случиха някои от т.нар. "знакови“ събития, за които най-вероятно вече сте чули, защото са лесно медийно продаваеми, както и такива, които са изключително важни, но засега остават невидими за масовото обществено "око". Техният ефект обаче несъмнено ще се усети по бойните полета в недалечно бъдеще.

Сред медийно значимите събития бих откроил решението на ЕК за преговори с Украйна и Молдова за встъпване в ЕС, както и да се отвори европейска перспектива пред Грузия. Това показва наличието на узрял обществен консенсус в тези държави по въпроса по какъв път би следвало да се развиват и какво бъдеще да изберат – в семейството на стабилните демократични държави или под вечната сянка на Русия. Това е и още един удар по путинизма като доминираща идеология, защото ще доведе до окончателно откъсване от т.нар. постсъветско пространство на поредните бивши членове на СССР. И накрая, това е и голям удар по рашистките глашатаи у нас и по света, които от много време тръбят как Западът само бил използвал Украйна, а когато войната свършила щял да я захвърли като непотребна опаковка.

Що се отнася до по-невидимите събития, то аз лично акцентирам върху нарастващото украинско военно присъствие на южния бряг на Днепър в района на Херсон, който се очертава като поредното "горещо" място на конфликта. Ако ЗСУ (украинските въоръжени сили) продължават със същото темпо да прехвърлят войски през реката и да разширяват плацдармите си, то те ще създадат пред себе си чудесни перспективи за едно изненадващо за мнозина, но напълно реалистично в близко бъдеще по-голямо настъпление в посока на Крим и тила на руската групировка в Запорожието.

Също така бих желал да обърна внимание и на подозрителното затишие в района на Авдеевка където с гръм и трясък в буквалния смисъл на думата (и най-вече с много жертви от страна на агресорите) приключи второто подред голямо руско настъпление. Говори се, че в момента скорост набира вече трета офанзива, а и знаейки нрава на Путин той едва ли ще се откажа просто ей така от поредната „престижна“ цел, каквато в неговите очи представлява полуразрушеният град. Нищо чудно през предстоящите зимни месеци Авдеевка да се превърна в поредната водеща тема на новинарските емисии и канали и подобно на Бахмут от преди година да обсеби цялото внимание на света.

А сега за поговорките и моето актуално „тълкувание“ за тях.

"Убий глупака с мълчание"

Е, може и с ракета SCALP. Метафорично, разбира се.

Миналата седмица акцентирах доста върху необоснованите и с нищо недоказани твърдения на руското военно министерство, как през октомври практически била унищожена едва ли не цялата бойна авиация на Украйна. При това преди дни в Москва, подопечният на Шойгу пресцентър даже разпространи нещо като сводка какви загуби са претърпели ЗСУ от 24 февруари 2022 г. насам и в него в графата авиация фигурираха цели 537 украински самолета. С други думи, около три пъти повече (!) отколкото представлява общия сбор на всички самолети, с които Украйна е разполагала към началото на агресията плюс тези получени от съюзниците ѝ.

В Киев, разбира се, не си губят времето да опровергават подобни небивалици и затова пристъпиха направо към делата. Миналата събота, 4 ноември, три френски крилати ракети SCALP (идентично копие на британските Storm Shadow) улучиха модерната руска фрегата „Асколд“, която бе пред завършване в корабостроителния завод в Керч. В случай че не знаете, този тип кораби са преди всичко ракетоносни и са способни да изстрелват до осем ракети „Калибър“, с които обикновено руснаците рушат украинските електроцентрали през зимата. Още по-важното в случая, от пропагандна гледна точка е, че SCALP-те се изстрелват от самолети МиГ-29 на украинската авиация, която, според версията на Шойгу, е била изтребена през миналия месец от „доблестното“ руско ПВО.

В Москва, разбира се, нямаше как да скрият случилото се, но смотолевиха нещо от рода, че били свалили 13 от 15 ракети, а останалите две били нанесли „незначителни“ поражения. Изтеклите през следващите часове и дни в медийните канали снимки и клипове, обаче, показват действителния резултат от удара. На тях злощастният „Асколд“ прилича по-скоро на голяма консерва отворена с груба сила от гигантска отварачка отколкото на плавателен съд. Ясно е, че най-вероятно корабът няма да го бъде, а дори и поради някакво чудо отново бъде в състояние да плава, то това ще бъде след много време. И ако си водите статистика – това е 23-ят руски боен плавателен съд потопен или тежко повреден от ЗСУ от началото на войната.

И преди да приключа темата, не мога да не кажа и няколко думи за „загадъчната руска душа“. Оказа се, че твърде вероятно е данните за точното местонахождение на „Асколд“ да са били получени не от местни агенти или чрез спътниково/въздушно наблюдение, а от капитан на друг руски боен кораб, някой си Ермоленко. Човекът първоначално се бил спазарил за хилядарка, но после успял да изкопчи още 500 в зелено от украинското разузнаване. Дали е станало точно така вероятно ще разберем след време, но както се казва – каквито са времената, такива са и капитаните.

"Къде го чукаш, къде се пука"

Както стана дума, все повече анализатори и неспециалисти с нарастващ интерес следят какво се случва в долното течение на Днепър в района на Херсон.

Преди няколко месеца малък отряд украинци успяха да завземат чрез внезапна атака с лодки района около основите на взривения Антоновски мост и да се укрепят там. Всички опити на руснаците да ги изблъскат обратно в реката завършиха с неуспех и скоро след това се оформи патова ситуация, която като че ли устройваше и двете страни. През октомври, обаче, ЗСУ извършиха още един подобен рейд и завзеха втори плацдарм по-нагоре по течението в района на Песчановка. След това последва трети, малко по на север, при Козачи Лагери, а накрая и четвърти, още по-нагоре по течението, при Кринки. Именно там в момента войските на Киев бележат и най-големия си успех, защото са на път напълно да овладеят селото, което се намира на около 4 км от брега.

Вероятно командването в Киев отдава сериозно значение на тези на пръв поглед незначителни успехи и крои много по-големи планове отколкото ние предполагаме. През реката вече бяха прехвърлени първите бронирани автомобили, а освен това в този район е започнало да действа елитното подразделение ударни дронове на Роберт Бровди известен просто като Мадяр (Унгареца). А това въобще не е случайно, защото то винаги оперира там, където се очаква да бъде най-напечено.

Именно дроновете са най-големият кошмар за руснаците в този район, защото те вече действат на разстояние до 25 км на юг от реката и буквално са парализирали всякакво движение по пътищата. В полза на ЗСУ работи и природата – контролираният от тях северен бряг е доста по-висок от южния и им позволява да наблюдават всичко на много километри напред. От това засега като че ли най-добре се възползва тяхната артилерия, която изключително точно спира в зародиш опитите на руснаците да провеждат контраатаки. Армията на Путин се опитва да противодейства най-вече с авиация, като използва т.нар. планиращи бомби, които могат да се насочват точно към целта от голямо разстояние и да причинят сериозни щети. Резултатът от атаките им срещу украинските предмостия засега не е много ясен, а информацията, която се появява по въпроса е доста противоречива. Практиката, обаче, показва, че авиацията сама никога не е била в състояние да спре сухопътно настъпление.

Много анализатори не намират отговор защото руснаците не оказват по-решително противодействие на украинските десанти на южния бряг на Днепър. Авторитетният американски Институт за изучаване на войната (ISW), например, счита че Москва просто няма достатъчно хора и най-вече подготвени войски, които да изпрати на този засега второстепенен участък поради ангажираността им на други „по-горещи“ сектори като Донбас и Запорожието. А може би става въпрос за типичното руско „като стане напечено тогава ще му мислим“ и „ще се справим някак си, нека сега да превземем Авдеевка“? Нима в Москва не забелязват, че украинските плацдарми са все още малки, на най-големия от тях (край Кринки) се твърди, че има не повече от 300 души, практически няма и тежки оръжия? От логическа гледна точка най-разумно би било вместо да извършват самоубийствени атаки край Авдеевка да използват част от силите си, които така или иначе загробват там всеки ден за пълно изчистване на южния бряг на Днепър и така да си осигурят спокойствие за месеци напред. Защото иначе това, което неизбежно ще последва ще има много сериозни последици за тях. Рано или късно ЗСУ ще уголемят плацдармите си и ще ги обединят в някой по-голям, ще изградят мостове над реката, по които ще започнат да прехвърлят танкове и ще настъпят по-мощно направо към Крим. Нито самият Крим е толкова далеч, нито, за разлика от Запорожието, окупаторите са построили някакви сериозни отбранителни позиции, които да го прикрият.

"Луд умора няма"

В случай че все още не сте познали – това се отнася за Путин и за случващото се в района на Авдеевка. След като в продължение на около месец окупаторите безуспешно се опитваха да обкръжат пустеещия полуразрушен град и да го поднесат като някакъв дар в нозете на самодържеца, тази дни смениха тактиката. Очевидно нямат намерение да се откажат от Авдеевка докато съществува дори и теоретична възможност да я завладеят. По най-груби сметки, от началото на октомври насам, загубите им в този район са близо 10 хиляди убити, ранени, болни и пленени, плюс около 350 бронирани машини от всякакъв вид. Това превръща есенното сражение за Авдеевка във вероятно най-кървавата битка във войната въобще, надминаваща по осреднени дневни показатели даже касапниците в Мариупол и Бахмут. Но този шокиращи цифри явно изумяват само анализаторите и обикновените консуматори на новини. За Путин и обкръжението му те вероятно са нищо повече от суха статистика.

За мен лично си остава загадка колко дълго може да продължава този ужас. Кадрите с това как някакви танкове, бронетранспортьори и пехотинци се устремяват към украинските позиции, но скоро след това попадат на минно поле, където почти едновременно биват подложени на убийствено точен огън от всички страни от всякакви оръжия са толкова много, че човек би си помислил, че става въпрос за безкраен брой дубли на изключително взискателен и капризен режисьор. При което за никакъв особен напредък на руснаците засега не може да се говори. От доста време насам те се мъчат да прекосят жп линията проточваща се на северозапад от Авдеевка без да регистрират някакъв видим прогрес отвъд нея. Но явно в Москва не планират никаква пауза за безмозъчните „касапски“ атаки с подлудяваща цикличност ден след ден. В четвъртък източници близки до украинското разузнаване съобщиха, че североизточно от града са пристигнали две нови попълнени руски бригади.

Що се отнася до станалите вече печално известни „касапски“ щурмове, преди дни украински боец сражаващ се в района на града сподели някои доста любопитни детайли. Според него, руснаците вече са загубили толкова много танкове и бронетранспортьори, че са решили да преминат предимно към атаки с пехота, опитвайки се да имитират действията на ЗСУ в Запорожието. Има, обаче, известни разлики – докато украинците оперират предимно с малки групи (8-10 бойци), руснаците изпрашат напред стотина. „Понякога ние успяваме да убием или раним до осемдесет от тях докато са още в полето“, разказа украинецът, „но накрая двайсетина от тях все пак успяват да се доберат до нашите позиции. А това е проблем, защото близкият бой в окопите винаги е труден, а на позиция ние сме не повече от десетина души.“

Що се отнася до перспективата украинците да задържат Авдеевка, според мен ситуацията там в момента е 50/50. За разлика от миналата година, руснаците засега не се опитват да щурмуват града, което означава, че улични боеве поне в близка перспектива не се очакват. Възможно е, обаче, в един момент да стеснят снабдителния коридор дотолкова, че украинците да се видят принудени да изоставят мястото, за да не попаднат в капан. Тогава на руската телевизионна публика ще й бъде поднесена поредната „бляскава“ победа, като, разбира се, ще й бъдат спестени гореспоменатите „незначителни“ подробности.

"Дума дупка не прави"

Запитвали ли сте някога защо монголските орди не са достигнали до Лисабон, защо османлиите не са напреднали по далеч от Виена и защо руска армия никога не е окупирала Нидерландия? Защото всички големи нашествия чисто логистически са приключвали някъде около река Елба разрязваща Стария континент на две половини. Така ние, източноевропейците, исторически сме се превърнали в нещо като буфер между идващите от изток завоеватели и т.нар. Западна цивилизация. Което, в крайна сметка, е предопределило нашата съдба за десетилетия и даже за векове напред. Достатъчно е да вземем за пример една Унгария, която преди хиляда години е била равностойна на Франция и като територия, и като население, и като ниво на обществено-икономическо развитие. Днес, обаче, разликите са в пъти, и те въобще не са в полза на унгарците. И такива примери колкото щеш.

Пиша всичко това защото напоследък лавинообразно нарастват всевъзможни коментари от разни официални и полуофициални източници за това, че вече войната била достигнала мъртвата си точка, всички били изтощени и било дошло времето да се сяда отново на масата за преговорите. Първо достатъчно авторитетно издание „Тайм“ излезе с провокационен водещ материал посветен на Зеленски, като за заглавие бяха използвани думите на президента „Никой не вярва в победата на Украйна колкото мен“. Почти едновременно с него на бял свят се появи и интервюто на генерал Залужни за The Economist , в което традиционно мълчаливият украински главнокомандващ обстойно описа проблемите, с които се е сблъскало шумно анонсираното контранастъпление, за свръхочакванията към него, както и за това какво евентуално трябва да се направи, за да може ЗСУ да си върнат инициативата на бойното поле. Интервюто предизвика полярни реакции, някои обвиниха генерала едва ли не в пораженство, а в американския конгрес то разпали партийни страсти. В събота, 4 ноември, водещият американски канал NBC, позовавайки се на свои „неназовани източници“, разпространи информация, че авторитетни официални лица от САЩ и ЕС вече водели преговори с Русия за това от какво Украйна трябва да се откаже за да се сключи „сделка за мир“. Два дена по-късно Джейсън Уилик от The Washington Post, една от традиционно влиятелните медии не само в САЩ, но и в света, посъветва президента Байдън и поддръжниците на Украйна като цяло, да преосмислят „теорията си за победа“ и да се ориентират към смяна на риториката, в която акцентът да бъде върху оцеляването на Киев. Междувременно, италианският премиер Мелони неофициално се изпусна, че „всички вече били уморени от войната“, а в САЩ сред кандидатите за президент на републиканците впечатление правил някой си Вивек Рамасвани. Той нарекъл Зеленски „нацист“ и заявил, че ако застане начело на САЩ ще признае завладените от Путин територии. Аз лично не бих нарекъл г-н Рамасвани клоун, но той определени се държи както такъв.

Излишно е да казвам какви реакции предизвиква цялото това дърдорене на повечето нормални източноевропейци и тези техни ръководители, които определяме като „адекватни“. Както и на трезвомислешите хора в западните страни. Президентът на Чехия Петър Павел не крие притесненията си, “че ако Украйна падне, ще паднем и всички ние“. Литовският външен министър Ландсбергис бе още по откровен. Той се изказа изключително остро по повод на слуховете, че се водят тайни преговори с Москва в ущърб на Украйна: „Нашите деца ще ни проклинат в окопите, които ние копаем за тях.“

Целият проблем е в това, че на практика Западна Европа никога не граничила директно с Русия, а западноевропейците никога няма да разберат що е това комунизъм и руска сфера на влияние, просто защото не им се е налагало да живеят в тях. Винаги го е имало източноевропейският „буфер“, който им е осигурил комфорта да бъдат такива, каквито искат. Да не говорим за многото случаи в историята, когато този комфорт е подмолно купен за сметка на независимостта на Източна Европа или отделни части от нея. Да си припомним Мюнхен 1938 г. и Чембърлейн, който зави че е осигурил мир, давайки на Хитлер Судетската област на Чехословакия. Или пък Чърчъл, който през 1944 г. безскрупулно харизва на Сталин Румъния, за да си осигури Гърция. А какво да кажем за Меркел, която без да й мигне окото попречи на Украйна да влезе в НАТО преди около 15-на години.

Армията на Путин вече е толкова грохнала, че се появи достоверна информация, че Москва се опитва да изкупи обратно част от оръжието, което е продала на различни държави в Азия, Африка и Латинска Америка. Очевидно е, колкото и парадоксално да звучи, че на този свят няма човек който да желае мир по-силно от Путин. Мир, който да му осигури време да се възстанови и нападне отново. Но не е ли най-правилно да оставим трайното решение за Украйна на самите украинци?

Снимки: БГНЕС

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok