Проектът на бюджета за 2024 г. създава предпоставки за дисбаланси в икономиката, обяви по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента управителят на БНБ Димитър Радев.
По думите му, така заложения дефицит е прекалено голям. В най-добрия вариант той трябва да бъде в рамките на 1% през следващата година и нулев до три години, смята той.
“Не е реалистично да го постигнем, наясно съм. Това1 което е реалистично обаче, е че трябва да бъде заложен ясен тренд да се намали дефицитът в тригодишната прогноза - нещо, което ние не виждаме”, обясни Радев.
По думите му, именно заради прекалено високите разходи спрямо приходите в бюджета инфлацията има предпоставка да расте, вместо да намалява. Така се получава разминаване между провежданата политика от БНБ по отношение на парите и тази на министерството на финансите по отношение на бюджета.
Управителят на БНБ обърна внимание също, че заложеният фискален резерв не отговаря на нормативните изисквания. Минималният му размер остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това е ограничение само до размера на т.нар "Сребърен фонд". Трябва да има повече пари в него, посочи Радев.
Друга критика на Димитър Радев е, че няма необходимите буфери в бюджета за планираните разходи.
Все пак управителят на БНБ отбеляза и две положителни неща свързани с план-сметката. Първо, той е предложен и се очаква да бъде приет до края на годината, което ще нормализира бюджетната процедура и второ - има заложени ясни цели, но все още има недостатък по начина, по който те ще бъдат постигнати.
Премиерът се срещна с председателят на Партията на българите в Сърбия Зоран Николов
Румен Радев: Гарантирането на мира и сигурността е общ приоритет за България и Саудитска Арабия
Жечо Станков: Държавата гори, а управляващите проверяват дали им подаваме вода или бензин
Наталия Ефремова: Пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли по швейцарското правило
Държавата ще увеличи компенсациите за тока на енергоемкия бизнес от 50 на 70%
Съдът остави в ареста Йордан Атанасов, обвинен за убийството на куче в столичния квартал „Кръстова вада“