"Уроците на историята": Коалиционното управление на Стефан Стамболов

Страната ни се управлява от коалиционни правителства почти от самото начало на модерната българска държавност. Проблемът е, че те са нетрайни. Повечето от тях възникват като коалиции, които доста бързо се разпадат. Едно от забележителните управления в този период е правителството на Стефан Стамболов, което е начело на държавата в продължение на седем години - от 1887 до 1894 година.

Правителството на Стефан Стамболов е назначено с указ на княз Фердинанд. В него влизат либерали и консерватори. Според действащата Конституция правителството се състои от 6-ма министри. Начело е Стефан Стамболов.

"Неговото управление еволюира, то започва именно като коалиционно управление и един по един отделните субекти от тази коалиция изпадат от властта. Докато накрая при падането му от власт през 1894 г. той остава сам със създадената от него Народнолиберална партия", каза доц. Михаил Груев - председател на ДА "Архиви".

В първите години правителството постига значителни успехи - преодолява вътрешните размирици, развива индустрията, изгражда пътища, открива първия университет - Висшето училище в София. И още.

"Приемането на Закона за изтребление на разбойничеството и де факто справянето с този феномен към 1886 - 1887 г. Пускането на железницата в отсечката Белово - Цариброд, с което целият път от Париж до Багдад, е открит и т.н. Има знакови събития, които се случват в началото на коалиционното управление на Стамболов, които действително могат да го характеризират като изключително успешно.

Заедно с това обаче управлението е свързано и с репресии над опозицията, политически процеси и ограничаване на свободното слово, което пропуква отношенията на Стамболов с коалиционните му партньори.

"Това, което го конфронтира с неговите коалиционни партньори, са по-скоро прийомите във вътрешната политика. Част от тези хора не одобряват бруталността, с която Стамболов се разправя с политическите си противници, цензурата върху печата. Въобще методите, с които правителството остава на власт", каза доц. Михаил Груев.

Показателен е и фактът как се провеждат изборите. В архивите е запазено писмо до Стамболов, в което окръжният управител на Разград му докладва, че от 69 членове на избирателните бюра, където се броят гласовете, 50 са сигурни на страната на правителството.

"А останалите са неутрални и само малко съмнителни, но вярва се, че и те в нищо не могат да попречат и не могат да повлияят на изборите", каза доц. Михаил Груев.

Така коалиционните партньори на Стамболов постепенно се дистанцират от него. Същото правят и някои от съратниците му.

"На мястото на министрите, които излизат, Стамболов ги замества с хора от собствената си партия. Така че то все повече придобива характеристиките на еднопартийно управление", каза доц. Михаил Груев.

От дистанцията на времето - каква е оценката.

"Изводът, който може да се направи, е, че успешно коалиционно управление е възможно там, където няма ярка доминираща фигура. Там, какъвто е и случаят със Стамболов, това управление е обречено на провал. То има коалиционен характер първите две години до 1888 г., после си става... все по-малко коалиционно".

Според доц. Груев Стамболов е личност, която е по-скоро авторитарна, отколкото демократична, но въпреки това е една от най-ярките в българската история в края на 19 век.

Вижте още:

"Уроците на историята": Защо най-широката коалиция претърпява крах

"Уроците на историята": Как комунистите взривиха коалицията на ОФ