Българското коалиционно правителство с най-много представени партии в него, цели шест, е първият кабинет начело с Теодор Теодоров, управлявал през 1918 - 1919 г. Широката коалиция не издържа дълго. Тя е взривена отвътре от силната фигура на Александър Стамболийски и отвън от Ньойския договор.
Първото правителство с министър-председател Теодор Теодоров идва на власт на 28 ноември 1918 г. Току-що е приключила Първата световна война, България е сред победените. Избухва и е потушено Войнишкото въстание. Икономическата криза е катастрофална.
За да се излезе от ситуацията се създава най-широката позната у нас коалиция. Участват Народната партия, Демократическата партия, Прогресивнолибералната партия, Радикалдемократическата партия, БЗНС и БРСДП /ш. с./.
По време на своето управление Теодоров има да реши две основни задачи - първата е да тушира резултатите от поражението на страната във войната и революционната ситуация, която се създава в този тежък за България момент и, втората, да се постигне един благодатен за страната ни мир, обяснява Евгений Еков, главен експерт в ДА " Архиви".
По стечение на обстоятелствата Теодор Теодоров остава в сянката на забравата. Роден е през 1859 г. в Елена. Юрист. След смъртта на Константин Стоилов оглавява Народната партия. Освен министър-председател в своя кабинет е и министър на външните работи и изповеданията.
Сред деветте министри са и Никола Мушанов, Андрей Ляпчев, Янко Сакъзов, Цанко Церковски.
Интересното в случая е, че първото правителство в течение на три месеца държи свободно министерско място за Александър Стамболийски, иронията на съдбата е, че именно Стамболийски, който има наклонност за авторитарно управление, е човекът, който ще разруши това правителство, допълва Евгений Еков, главен експерт в ДА "Архиви".
Стамболийски получава поста на министър на обществените сгради и пътищата.
В архивите са съхранени две карикатури на Райко Алексиев - на първата Теодоров моли за амнистия за Стамболийски след участието му във Войнишкото въстание, а на втората, по Нова година, Стамболийски се радва на амнистията. Теодоров съсредоточава усилията си към мирния договор и прекарва повечето от времето си в Париж.
В страната обаче тримата земеделски министри работят срещу кабинета, обяснява Евгений Еков. Двама от тях подават оставки. Съставено е второ правителство начело с Теодоров. След като става ясен Ньойския договор самият той подава оставка.
Александър Стамболийски, който е лидер на най-голямата политическа партия в страната БЗНС, ползва силната подкрепа на своите членове и симпатизанти и участието си в двете правителства на Теодоров, за да разруши отвътре тяхната власт, допълва Евгений Еков, главен експерт в ДА "Архиви".
Следващият кабинет е на самия Стамболийски. Защо обаче претърпява крах тази широка коалиция и възможна ли е такава в съвремието ни?
Историята показва, че силната личност, независимо коя е тя, намира своя път и средства, за да съсредоточи цялата власт, която е била дадена на едно или друго коалиционно управление, обяснява Евгений Еков, главен експерт в ДА "Архиви".
И като финал - едно от първите неща, които прави Александър Стамболийски е Теодор Теодоров да бъде съден като един от виновниците за двете национални катастрофи. Престоят му в Шуменския затвор по-късно води и до смъртта му през 1924 г. Малко по-рано обаче през 1923 г. е убит и самият Стамболийски.
Вижте още:
"Уроците на историята": Коалиционното управление на Стефан Стамболов
"Уроците на историята": Как комунистите взривиха коалицията на ОФ
Проверка на факти: Има ли неотчетени гласове от машинния вот на 2 април?
Чуй новините
Подкаст
