Начало
назад
Ужасът на войната: Как се живее 25 дни в мазе
Да прекараш 25 дни в плен - това е съдбата на жителите на черниговското село Яхидне - едно от първите, завладени от руската армия в началото на войната в Украйна. За чудовищните условия, за страха, че във всеки миг можеш да бъдеш убит, и за това какво им е давало сила - разказва един от оцелелите.
4 седмици, 65 квадратни метра, 130 души. Това преживяват жителите на село Яхидне, в Черниговска област. На 140 км от Киев, едно от първите украински села след границата с Русия и Беларус. Те са сред първите, попаднали в плен на руските войски. Когато дошли има казали, че са инструктирани да останат 4 дни. За толкова щял да падне Киев и войната да приключи. Но реалността се оказала по-различна.
Когато войските нахлуват в селото, събират всички местни и ги затварят в мрачно и влажно мазе. Единствените два прозореца още в първия ден са заковани - нямат нито светлина, нито въздух.
Сега руската армия вече я няма, но споменът от ужаса е още болезнен. 60-годишният Никола показва как с тебешир са отбелязвали дните, прекарани в плен. От 5 март до 2 април.
Имах само половин метър пространство. Спях изправен. Завързах се ето тук с шала си, за да не падам. Прекарах 25 дни и нощи в тази позиция. Но си повтарях, че съм длъжен да оцелея - заради дъщеря ми и внучките ми, разказва Никола Климчук, жител на Яхидне.
Какъв е животът в бомбоубежищата и как украинците не губят надежда (ВИДЕО)
Никола не смеел да помръдне, за да не стъпче някого. В помещението имало между 40 и 50 деца. Най-малкото - бебе на 2 месеца. Веднъж дневно им разрешавали да си сготвят нещо - селото било добре снабдено с провизии и имало дори за пленниците. Но в останалото време страхът и безизходицата витаели във въздуха.
Не ни даваха да излизаме, не ни даваха да отидем дори до тоалетна. А понякога руските войници решаваха да вземат някого от нас и да го използват като човешки щит, разказва Никола Климчук, жител на Яхидне.
Най-страшните спомени за Никола ще останат тези, в които починалите в мазето хора не били изнасяни. Понякога с дни.
Сега жителите на Яхидне са на свобода, повечето от тях са заминали за други части на Украйна. Някои не са сигурни, че някога изобщо ще се завърнат в родното си село.
