Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националния исторически музей в новото пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи. Експозицията му е благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, отбелязват от НИМ.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд.
Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес.
Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 - 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров.
Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Продадоха на търг знамето на СССР, занесено от астронавта Бъз Олдрин на Луната
Тържествено честване по повод 189 години от рождението Васил Левски се проведе в НИМ
БНТ с нов рекорд на Мондиал 2026: Полуфиналът Англия – Аржентина стана най-гледаният мач
Декларацията от Киев предизвика политически реакции: Има ли промяна в българската позиция за Украйна?
След трагедията в река Струма: Деца продължават да скачат в опасните вирове