Вук Драшкович пред БНТ: Сърбия има само два избора: да бъде на страната на Европа и НАТО, или - изолиран остров

За Европа, Балканите, за оста Москва - Белград и войната в Украйна говори Вук Драшкович - бивш външен министър, вицепремиер на Сърбия и председател на Сръбското движение за обновление.

Интервюто на Николай Кръстев е специално за предаването на БНТ "Говори сега".

Къде са днес Балканите?

Вук Драшкович: За съжаление, струва ми се Балканите са там, където бяха и в началото на 90-те години в умствения смисъл. Не се стреля, няма война, но ние умствено, духовно сме се отдалечили не по-далече от 90-те. Имам предвид Югославия.

Дали войната в Украйна може да повлияе на старите проблеми на Балканите и може ли дори да ги активизира?

Вук Драшкович: Не става въпрос за Балканите, става въпрос за света. Агресия, брутална - армията на Путин в Украйна мисля, че за много, много години напред спусна завеса, някакъв вид стена между два свята. От едната страна, да бъда циничен, са привържениците на войната на Путин в Сърбия, които са половин мнозинство и говорят, че са страните с диктатура, лагери, липса на свобода. Това са страните от Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия, Япония, докато на другата страна, благодарение на Путин, са страни със свобода, човешко щастие. Това са Китай, Русия, Иран, Северна Корея, Венецуела... Това е така нареченият биполярен свят, на който мнозина в Сърбия, които мислят антиисторически, които презират фактите и действителността, се радват. Значи тази граница може да се чуе, че минава по средата на Балканите, но не. Късметът на Сърбия е, че от всички страни е заобиколена от страни-членки на Европейския съюз, и които преди всичко са в НАТО. Така, че Сърбия има само два избора: или да бъде на страната на Европа и НАТО, или да бъде изолиран остров в Европейското море. Аз все пак вярвам, че това няма да се случи.

Като говорим за Сърбия – какво води Сърбия до тази позиция, за която Вие казахте?

Вук Драшкович: Русофилията има размерите на цунами. Тази путинофилия се разраства в този момент, когато Владимир Путин престава да бъде Владимир Путин. Тогава се случи голяма промяна в неговото отношение към бъдещето на Русия и към руско-европейските и руско-американските отношения. Днес в Москва, оправдавайки агресията срещу Украйна, преобладаващата теза е „Западът нападна Русия и Русия защитава Украйна", но това не е точно. Русия и Украйна са нападнати от КГБ. Аз не зная за друг политик след Втората световна война, който да е толкова обожаван и въздиган до небесата от Запада, какъвто беше Владимир Путин. Владимир Путин е откритие на Елцин и Западът с две ръце и с голяма надежда го посреща като продължител на демократизацията на Русия. Британската кралица го прие буквално като руски цар. Берлускони казваше, че Путин е негов брат. Президентът на Франция Ширак в Ленинград въодушевено извика „Да живее единственият в Европа от Лисабон до Владивосток!" Американският президент го прие с всички почести не само в Белия дом, а и в своето семейно ранчо в Тексас и заяви, че в очите на Владимир Путин е разпознал топлината на човешката душа. Речта си в Бундестага Владимир Путин започна на немски с думите: „Ще ви говоря на езика на Гьоте, Томас Ман...". Това беше Владимир Путин. И в момента, след такива залпове и похвали от Запада към него, в Москва, в КГБ, настъпи паника. Те се уплашиха, че Русия наистина ще бъде демократизирана, че ще стане европейска държава и това ще бъде краят на КГБ. Те се уплашиха, че ще се отворят досиетата за техните престъпления, че те ще трябва да отидат в затвора, а не да владеят държавата. Тогава започна една пропагандна офанзива, че с такова отношение към Русия и към Путин Западът иска да унищожи Русия.

Лансирана е тезата, че демокрацията е враг на Русия и че демократична Русия ще се разпадне на много държавици и държави. И единствено твърдата ръка и суверенът, твърдата система, диктатурата, терорът запазват Русия. Путин, който и сам е израснал в КГБ, за съжаление стана жертва на тази пропаганда. И не само жертва на тази пропаганда, а просто и пристрастен към идеологията на един порядък, при чието смачкване руският народ е понесъл най-много жертви; говоря за нацизма и за Втората световна война.

Страшно е! Аз обичам Русия, обичам руския народ, както съм ги обичал и преди, но е страшно да чуеш, че Москва оправдава инвазията в Украйна с изречението, че Украйна е историческа грешка, която те ще поправят. Ама това буквално е реплика, казана от Адолф Хитлер през 1938 г., че „Австрия е грешка, австрийците са грешка и аз ще поправя тази грешка." Невероятно е, че са приели хитлеровата теория за германския свят, който той трябва да защити и с този мотив е анексирал Судетите. Путин също е лансирал тази идея за руски свят и в Украйна, и в другите държави на бившия Съветски съюз. Е, сега, за нас е особено опасно, че тази руска реплика към хитлеровия германски свят е приета тука като реплика на реплика към руския свят и тука все повече и все по-често се говори за някакъв сръбски свят, който трябва да има. Това е законът за скачените съдове и това е от което трябва да се плашим, че може да бъде източник на нови нещастия, контра, защото се появява и тезата за албански свят, появява се тезата за хърватски свят, появява се тезата за това, че Босна и Херцеговина е излишна държава, че Черна Гора е излишна държава и така че това са опасни неща.

Всичко това е свързано с войната в Украйна. Дали това доведе тук на Балканите до тази ситуация - да се появят тези нови светове, за които Вие сега говорите?

Вук Драшкович: Да. Както и при българите имате някои унесени, които сънуват някакъв български свят, който да се разпростре така, че да се поправят някои исторически грешки, каквито са например македонците. Това са опасни неща. И сега ние виждаме в Украйна как завършва това, как страната се превръща в Хирошима. Престъпленията са невероятни, мъртвите са неизброими. Затова никакъв свят не заслужава да му се принасят такива жертви!

Откъде в Сърбия тази русофилия и путинофилия? Докато работех тук в Белград, мога да Ви кажа че това не беше много видимо, а сега като гледа, това ме подсеща на 1948 година, когато Тито е казал „не" на съветския ръководител Сталин.

Вук Драшкович: Да. Скоро аз предизвиках тука бурно реагиране с изявлението, че ще се повтори 1948-а. Трябва да се повтори!

Дали ще се повтори?

Вук Драшкович: Ще се повтори. Трябва. Защото Сърбия не може да оцелее като лагер в Европа. Сега имаме ситуация, в която половината народ живее в Европейския съюз, в Америка, в Канада, в Австралия. Има данни, че на запад живеят няколко милиона сърби, а на територията на Руската федерация има всичко на всичко около 3 хиляди, които са там временно в някои фирми. Само около 3 000 души. Русофилията е резултат от голяма пропаганда, но също и последица от скриване на истината от сръбския народ какво се случва в Русия. Ние тук не знаем, че няколко стотин журналисти, хора от неправителствения сектор, през последните десетина години в Русия са убити, че са убити от КГБ. Като казвам КГБ, аз имам предвид и ГРУ и на ФСБ – това е едно и също. Само в редакциите на това в Сърбия се крие от народа. Имам предвид в централните медии това го няма, в телевизията го няма. Само в Дневника на нобелвия лауреат Димитрий Муратов в "Новая газета" са убити петима журналисти, сред тях е и Яна Политковска, че лидерът на опозицията Немцов е ликвидиран пред самия Кремъл.

Какво става с Навални сега в затвора. За тези неща тук не се знае нищо. Тука се публикуват анкети, че 75% от гражданите на Русия подкрепят войната в Украйна, но не се казва, че онези, които не подкрепят войната, по закон, приет след инвазията в Украйна, могат да отидат в затвора за 15 години. И ако Вие рискувате да отидете в затвора, ако не подкрепяте войната. Тогава това не е анкета. Съпротивата в Русия нараства. Аз вярвам, и говоря, и пиша – никакво усилие, геройството на Украйна няма да спре войната в Украйна. Ще я спре руският народ, ще я спре бунтът на народа, защото това не е престъпление само към Украйна, това е престъпление преди всичко и към Русия, към руския народ, към неговата култура и история. За първи път в историята Русия се озова изолирана от целия цивилизован свят. Страната на големите великани на духа, за да се окаже в такава позиция не може да обвинява никой друг, освен този режим, задето е довел Русия до това положение. Макар че ние живеем във време, в което привидно ни се струва, че тези тоталитарни режими – китайският, руският, иранският, са в най-ниската точка в офанзивата. Те са по-бързи, защото няма никакви процедури, никаква демокрация. Каквото каже шефът на режима вечерта, това на другия ден става закон и наредба. А в страните с демокрация е въпрос на оформяне. Трябва да се спазват и процедурите, и някои правила, и логиката, и морала. Нищо от това не задължава тоталитарните страни и те имат привидно предимство, макар че аз мисля, че и на Запад и в Европа, и в НАТО има някои неща, които спешно трябва да се елиминират.

Като говорим за старите проблеми в началото на разговора, можете ли да кажете дали Босна и Херцеговина ще издържи в Балканската буря, свързана с войната в Украйна, която се подготвя на наша земя?

Вук Драшкович: Аз мисля, че за това, какво ще се случи на Балканите се решава първата седмица. Ако за стабилността и свършване на войната, светът реши да приеме принципа на силата и да кажем, признае отнемането на четирите области от Украйна и да даде легалност на това, след това легализиране на войните на Балканите, не само на Балканите, всеки ще тръгне да отнема това, което смята за негово и не само на Балканите, а и по цяла Европа и по целия свят. Това са опасни неща. Затова мисля, че и в Украйна нещата накрая ще завършат по подобен начин, ако е войната бе завършена полезно. Примирие, което няма да означава нито мир, нито признаване на резултатите от войната. Все още Северна и Южна Корея формално са във война. Разграничението е на 38-я паралел и аз някога написах един текст за рова как виждам какво ще стане. Аз виждам това така: Владимир Путин ще победи Украйна, Украйна ще оцелее, а режимът на Владимир Путин ще бъде неуспешен. В момента, когато престане войната. И като бъде установена тази линия на примирие, планът Маршал за Украйна ще възстанови Украйна, докато части от Украйна, които ще останат под окупация, ще усетят цялата горчилка на живота в комунистически, в КГБ лагер. Същевременно ще нараства съпротивата в самата Русия и някой ден, който не зная кога ще бъде, може би защото искам, но все пак виждам руския Вили Бранд на киевския Майдан. И това ще бъде предизвикателство от този ужас, който се случва сега. Това е страшно! В Украйна Игор стреля срещу Игор, Борис убива Борис. Това е страшно! Страшно е, че най-елитните войски на Владимир Путин са чеченците. Аз бях в Москва през 2001 г., докато траеше втората руско-чеченска война. И гледах по телевизията и слушах изявлението на Ахмад Кадиров, баща на този Кадиров, което гласи: Съществуват само два вида руснаци: руснаци в ковчези и руснаци, които ще бъдат в ковчези. И страшно е, че сега чеченци са тези, които са доведени тука в Украйна да „освобождават" православните украинци и руснаци от православни украинци и руснаци.

През последните няколко години се обнови въпросът за Косово, за това дали ще се разделя Косово, дали ще се заменят територии. Това реален сценарий ли е?

Вук Драшкович: Ами, не зная. Разговорите, които са на основание резолюция 1244 на Съвета за сигурност при ООН, са водени във Виена(2006-2007 г.). за окончателния статут на Косово и тогава аз бях министър на външните работи. Те завършиха с наложени решения с Артисариевия документ. Всички решения бяха договорени и беше дадено съгласие и на Русия и Артисариевият документ замени резолюция 1244 на Съвета за сигурност. На самия край Русия поиска търговия - ще гласуват за Артисариевия документ, при условие,че същия статут, който придобие Косово, получат и Абхазия, Осетия, Приднестровие. Тогава Донбас не беше в играта. Западните страни отказаха такава търговия и Артисариевия документ не се прие в Съвета за сигурност, защото Русия заплаши с вето, но албанците го приеха и внесоха решението в своята конституция и в закона. Какво ще стане накрая, не зная. Знам, че в навечерието на виенските преговори и Русия гласува за тези 4 принципа, към които трябваше да се придържа Марти Артисарий, когато е писал документа за статута на Косово; 1. Няма обединяване на Албания с Косово 2. Няма връщане на положението от преди 1999 г. 3. Няма делене на Косово и 4. Най-висока степен на защита на сръбския народ и църкви и манастири в Косово и Метохия. И международни гаранции за тази максимално позитивна дискриминация за сърбите в Косово и Метохия. Оттогава не се е придвижило нито милиметър напред.

Да, през 2013 имаше Брюкселско споразумение. То беше голяма надежда. С това Брюкселско споразумение тогавашният първи вицепрезидент в правителството, бъдещ премиер и президент на Сърбия Александър Вучич формално не призна независимостта на Косово, но направи една смела крачка напред като призна реалността в Косово, признавайки суверинитета на косовските закони, на косовските институции и на конституцията на Косово.Отново тези решения от Брюкселското споразумение бяха блокирани до голяма степен, благодарение на Москва. Москва беше огорчена заради подписването на брюкселското споразумение. Направи се всичко, за да бъде миниран, защото на Русия, тази днешната, й изнасят така наречените замразени конфликти. И наистина днес Косово е замразен конфликт. То е чардак нито на небето, нито на земята.

Да, изглежда е така. Кажете ми, като говорим за нашите балкански неща – Косово, Босна и Херцеговина, какво още е клатещо се в нашия регион?

Вук Драшкович: Клатещ е Европейският съюз. Принципът, че всички решения се вземат с консенсус и една държава членка може да блокира всички останали държави членки не е демокрация, това е идиотизъм, това е въже около врата на Европейския съюз. Значи трябва да извърши реформа в системата за вземане на решения в Европейския съюз и да се въведе мнозинство от ¾ или 2/3. А така сега Европейският съюз се превръща в певческо дружество. И ако го няма НАТО съюза не зная колко би оцелял Европейският съюз. От друга страна аз мисля, че този принцип за консенсус може евентуално да функционира при определени условия само в НАТО. Също така мисля, че Обединените нации на практика вече не съществуват, заради правилото, че всяка от пет постоянни страни членки на Съвета за сигурност може с ветото си да блокира всичко. Това също е антидемократичен и антицивилизационен принцип. Е, сега как може, като се има предвид всичко, което се случва в Украйна и в света, да се реши това е сложен и болезнен въпрос. Със сигурност са идиотски идеите и размислите да се изгони Русия от Съвета за сигурност. Това е невъзможно и опасно. Мисля, че има шанс, а и трябва да се намери шанс всяка от пет страни членки на Съвета за сигурност да задържи правото си на вето, но ветото да бъде ползотворно и задължително само ако има три гласа от пет в Съвета за сигурност, значи да е мнозинство. Това е един демократичен принцип. А иначе Европейският съюз си връзва въже около врата. А светът връзва въже около врата на Обединените нации, която все повече заприличва на предвоенното дружество на народите, на клуб за дебати.

Ние съобщихме, че се е появила Вашата книга „Белезите на живота". Какво сте искали да кажете?

Вук Драшкович: Опитах се най-честно да разкажа за себе си и за ролята ми преди всичко през 90-те години. Това са години на болка, на страдания, бяха убити най-близките ми, членове от семейството, ръководни хора в партията. Десетина души от моята партия са убити. Сам бях жертва на няколко атентата. Предвождах десет години съпротивата и десет години злото ме нападаше. Ето, за това е книгата „Белезите на живота". Разбира се, аз не крия и някои години преди 90-те, които сега ни се струват години на щастие и мирен живот, но споменът за щастие, не е щастие, а споменът за болката винаги е болка. И аз сега, докато говоря с Вас за 90-те години, пред очите ми е картина на ужас, който се случваше тогава и само споменът за болката, създава болка. Ето, за това е книгата ми.

Докога ще продължи тази Балканска история?

Вук Драшкович: Ха, Балкан! Разделете думата на бал и кан, на турски кръв и мед. По 50 години хората на Балканите са хора на меда, това е някаква историческа традиция, а след това 2-3 години полудяват и стават хора на кръвта, за да се обичат, прегръщат и извиняват отново през следващите 50 години и се подготвяли за нов цикъл.