Историите, които стигнаха до Европейския парламент в Страсбург

Евродепутатът Христо Петров помогна в Страсбург да се видят лицата и чуят гласовете на деца, които са минали през алтернативна грижа, на новите им родители и на семейства, останали заедно въпреки трудностите. Изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия по социални умения Роксана Минзату подкрепи събитието.

23 снимки, а в тях преплетени много повече истории на истински, живи хора. На Ана-Мария, предадена 8 дена след раждането си в приемно семейство и нейните нови щастливи родители, които чакат две години, за да я осиновят.

На Бисера, която отглежда сина си, въпреки стереотипите на ромската общност за самотните майки. Днес той, Кристиян, знае чужди езици и живеят в страна, където да си различен не е проблемно.

Запознаваме се и с Минка и нейното семейство. Тя притеснено приема фотографа Николай Тенев в тесния дом, но твърдо съветва другите майки да не се отказват от децата си.

Техните истории прозвучаха в Европейския парламент, защото Фондация "Код действие" написа писмо до депутата Христо Петров. А според него е важно съдбите и примерите да се знаят от хората, които взимат решения.

Христо Петров - евродепутат: "Това е кауза, която ми е най-близка още от самото влизане в политиката от края на 2021 г. - децата от уязвими групи и аз много се радвам, че имам шанса в ЕП да продължа да правя това, което най-много обичам и което ме вдъхновява, а именно да се опитам да помогна на тези деца."

"Трябва цяло село, за да се отгледа едно дете" – гласи известна българска поговорка, припомни я Анета Тенева, основател на фондацията. Тя смята, че днес това значи ангажимент на институциите и хората, за да не бъдат лишавани децата от единственото им детство, а обществото – от пълноценни граждани.

Христо Петров - евродепутат: "Ако поговорката гласи, че цяло село трябва, то истината е според мен е, че едно семейство трябва и от това, което съм виждал в България направено е не малко през последните десетилетия, но каквото и да правим за институциите, дворци да ги направим, те пак ще си бъдат институции. Това означава, че трябва да се стремим да осигурим на тези деца възможността да растат в сигурна семейна среда – дали това означава осиновяване или приемна грижа, ни при всички положения семейството си е семейство."

Автор: Евгения Атанасова