За новата цел на контраофанзивата и язвите на руската армия

Темпото се усилва

Русия губи войната. За някои от вас това отдавна не е новина, други все още се раздират от съмнения накъде ще се наклонят везните, а трети ще ми възразят и ще ме репликират, че всъщност Украйна вече се задъхва, всеки момент ще падне в пропастта и всичко ще приключи за броени месеци. Всеки има право на вярва в това или онова, но фактите издават някои ясни симптоми, които са достатъчно красноречиви сами за себе си и които недвусмислено подкрепят моята теза. Русия губи войната.

Русия губи войната най-вече на бойното поле, но преди да се фокусирам на събитията на фронта, ще обърна внимание върху някои важни събития и случки, за които може и да сте чули нещичко през последните дни, а може просто да са се промъкнали през гигантските потоци информация заливащи ни отвсякъде без да сте им обърнали внимание. Но именно те са някои от сериозните симптоми, за които споменах по-горе.

Първият такъв симптом, безспорно е приетият във вторник от руската Дума (парламент) закон за увеличаване на горната граница на наборната възраст от 27 на 30 години, като се съхрани долната такава (18 години). Всички плахи опити на отделни депутати да вдигнат долния праг до 21 години, за да могат тези младежи, които желаят да завършат висше образование да го направят, както и да бъдат освободени многодетните родители и такива на деца-инвалиди, бяха категорично отхвърлени от най-влиятелните хора с пагони. И това не е всичко – миналата седмица пак върховният законодателен орган на РФ увеличи с пет години горната граница на възрастта до която мъжете могат да бъдат мобилизирани и сега вече тя е 70 години. Както се обоснова от парламентарната трибуната генерал Картаполов, всичко това се прави „по демографски причини“. Иначе казано, цялото дееспособно мъжко население на Русия трябва да се подготви психически да отиде в бой за Родината, по-точно за маниите на Путин. Законите засега не предвиждат изключения, но всички знаем кои са те – синът на Медведев, зетят на Шойгу, и други такива таткови момченца, все "честни" милионери.

Прибягването до такива драстични мерки означава едно – руската армия страда от сериозен недостиг на човешки ресурси. Някои, включително и у нас, наивно смятат, че е достатъчно Путин да пожелае и буквално за едно денонощие стотици хиляди мъже да се съберат под знамената и към фронта да се устреми огромна армия от над 1-2 милиона души. Не се е случило засега единствено само защото самодържецът все още не го е пожелал.

Но истината е, че в момента руското министерство на отбраната с огромни усилия успява да поддържа що годе постоянна численост на войските в Украйна, която е под 400 хиляди души. Много е трудно да се премине този праг, защото липсва всичко – от облекло и оръжие, до места за подготовка, амуниции и офицери, които да ръководят. Към момента руснаците (по данни на украинския генерален щаб) са загубили около 245 хиляди души и тази бройка упорито нараства всеки ден с около още поне петстотин.

Ако преобразуваме сухата статистика в някакво по-генерално обобщение, то ще стигнем до извода, че една немалка част тристате хиляди мобилизирани миналата есен вече са извадени от строя – убити, ранени, болни, полудели, възстановяващи се в болници, инвалиди, или кротко чакащи размяна във военнопленически лагер. Аз лично все още съм силно скептичен, че ще станем свидетели на втора шумно анонсирана мобилизация като миналогодишната, по-скоро ми се струва, че използвайки новите промени в закона руските власти тихо и кротко ще "дърпат" в армията хора от един вече доста разраснал се резерв.

Вторият симптом е поредният опит на страната-агресор да наклони везните на войната използвайки чисто терористични средства. През изминалата зима това бе смъртоносна комбинация от удари срещу жилищни квартали в големите градове съчетани с методично разрушаване на електроцентралите в контролираните от Киев области. Сега подходът е различен – обстрелите на жилищната инфраструктура се комбинират с опити да се унищожи украинският експорт на селскостопанска продукция, който носи на страната милиарди долари годишно. Това показва само едно – дори и Путин вече не вижда как Украйна ще бъде победена на бойното поле и за пореден път се опитва да я постави на колене като оказва натиск върху най-уязвимите и беззащитните. Нито тогава успя, нито сега ще му се получи. И в двата случая съществена помощ оказва т.нар. Свободен свят. Миналата зима десетки страни помогнаха на украинците както финансово, така и материално (за възстановяване на поразената енергийна инфраструктура, чрез доставка на генератори и даже на ток), а освен това значително бе усилена противовъздушната отбрана.

Сега пък почти цялото селскостопанско производство на Украйна ще бъде експортирано чрез т.нар. коридори на солидарността (преминаващи най-вече през страни-членки на ЕС), през които се очаква да минават до 4 милиона тона храна месечно. Освен това за пореден път ще бъдат осигурени модерни ПВО системи правейки небето над страната по-добре прикрито.

Третият симптом това са опитите на Москва да активизира в своя полза всякакви "патриотични", "родолюбиви" и прочее "правилни": партии и движения навсякъде по света. Действа се както глобално (като, например, се прокарват някакви мъгляви призиви за мир или се внушава, че всичко се случва заради "зависимостта" на дадена страна от "глобалния хегемон САЩ"), така и локално. И ако все още смятате, че разгорещили се страсти у нас заради "оня списък" на сайта Миротворец и заради това кой да бъде националният ни празник са случайно възникнали на вътрешна почва конфликти, то вижте какво се случва по света. В най-мощната европейска страна набира популярност про-путинскта партия Алтернатива за Германия, а от Кремъл се опитаха да й ударят едно рамо като заснеха анти-натовски клип на немски.

В Чехия от доста време мътят водата в полза на Москва някакви малки партийки вариращи от бивши комунисти до крайно десни, като въпреки всичко успяват да събират на митинг десетки хиляди души. Но това не е нищо. В съседна Словакия, традиционно най-русофилската страна в Европа (заедно със Сърбия), предварителните прогнози сочат победа на изборите на социалдемократическата партия на бившия премиер Роберт Фицо.

Дали ще ви прозвучи познато ако ви спомена, че Фицо смята санкциите на ЕС срещу Русия за заплаха за словашката икономика, а всички в правителството, което помага на Украйна със сигурност са "американски слуги"? Като добавим към тази весела компания гласуващият традиционно против всяка помощ за Киев унгарски премиер Орбан, както и непрестанните опити на привърженици на бившия президент Доналд Тръмп да помагат всячески на руснаците, то ще видим една що-годе добре координирана кампания на Москва срещу солидната коалиция поддържаща безрезервно Украйна. Путин вероятно съзнава, че това едва ли ще обърне хода на събитията на бойното поле, но подобно на десетки други диктатори преди него се опитва, чрез такива подмолни действия да отдалечи неизбежния край.

Четвъртият симптом това е доста изненадващото посещение на руския военен министър Шойгу в Пхенян, за което дори и официалните пропагандни медии на Москва не крият, че цели да издейства муниции за закъсалата им армия. То е и най-голямото доказателство за това колко добре е работи операцията срещу руската логистика, която ЗСУ (украинските въоръжени сили) провеждат вече около година. И докато миналото лято имаше дни когато руската артилерия изстрелваше до 60 хиляди снаряда на ден, то сега в Москва могат само да си мечтаят за такива цифри.

Тези, които следят войната по-отблизо не са могли да не забележат, че всеки ден от зоната на бойните действия пристига новина я за взривен руски склад за муниции, я за унищожена военна база. Вероятно сте си казвали „Е, чудо голямо, някакъв си склад или някакъв си там полигон, избухнали малко снаряди, ще си докарат нови“. Но тази стратегия вече дава своите резултати. Днес един склад, утре друг, после трети, но когато най-накрая поразените логистични центрове станат десетки, а после и стотици то неизбежно настъпва снаряден глад. И той най-вероятно тепърва ще се увеличава. Нека да ви обясня защо мисля така.

Едва ли някой от вас съзнава, че Русия в момента воюва на кредит. Или по-скоро прилича на някой, който не ходи на работа, а живее харчейки натрупаното от предците му наследство, при това често го пилее по най-глупавия начин. Съвременна Русия едва ли щеше да представлява такава глобална заплаха, ако не бяха огромните военни запаси натрупани по времето на бившия вече СССР. Като започнем с автомати и каски и свършим с танкове, кораби и ракети, то почти всичко, което виждаме в момента на фронта или е било произведено по времето когато зловещата комунистическа империя контролираше половината свят, или поне бе разработено тогава.

На Путин бяха завещани огромни арсенали (само танковият наброяваше към началото на 2022 г. около 12 хиляди машини), така и почти неизчерпаеми на пръв поглед запаси от снаряди, мини и пр. Това създаде у него едно лъжовно чувство за непобедимост, още повече че никой на света, включително и самият той, не е предполагал миналия февруари, че войната ще се проточи толкова дълго. Измамното усещане, че разполага с безкраен ресурс караше руските генерали буквално да пилеят с лека ръка всичко без да мислят в дългосрочна перспектива. „Загубихме 10 танка? Ще ни докарат нови!“ „Трябват ни още 8 камиона, гаража го удариха с Хаймарс“. Примери за такова отношение – колкото искаш. Но особено очевидно бе как нехайно се ползваше артилерията.

Вероятно вече сте забравили, но миналото лято най-споменаваният украински град в новините пристигащи от фронта бе Северодонецк. Украинците го изоставиха след двумесечни брутални сражения, просто защото нямаше вече какво да отбраняват. А нямаше вече какво да отбраняват защото градът бе буквално сринат. От руската артилерия. А преди това беше Мариупол. А преди Мариупол бе сирийският Алепо. А преди Алепо бе чеченският Грозни. И ако продължим списъка назад във времето току виж сме стигнали и до самия Иван Грозни. И навсякъде се процедира по един и същи начин.

Пехотата среща съпротива от добре укрепил се противник. Пехотният командир се обажда на артилерийския си колега и го моли за "поддръжка". Не го води за ръчичка да му покаже целта, а му дава координати по карта, обикновено някакъв квадрат, условно да го наречем 6268. И от там насетне всички оръдия изсипват върху този квадрат тонове смъртоносно желязо и унищожават всичко живо там до такава степен, че следващите 30 години там дори трева не смее да поникне. После се дават нови координати, нов квадрат бива изтрит от лицето на земята, после още един и накрая Северодонецк (Бахмут / Маринка / Мариупол / Авдеевка / Алепо и т.н.) го няма. При това, нали амуниции - колкото щеш, за някоя цел, която може да бъде елиминирана с десетина снаряда, се изразходва цял вагон. И така отново и отново. Но нищо не трае вечно. И украинците започнаха да се адаптират.

Първите промени настъпиха миналото лято. Тогава в Украйна се появиха американските реактивни системи Хаймарс, чийто управляеми снаряди се оказаха толкова точни, че понякога операторите на ЗСУ успяваха да ги вкарат в даден обект буквално през прозореца. Приоритетните цели, напълно логично станаха руските артилерийски батареи и най-вече складовете с муниции за тях. На тромавата руска армия и отне немалко време да се адаптира към новите реалности и на първо време намери някакво решение като изтегли складовете извън обхвата на Хаймарсовете, т.е. на до 80 км по-назад.

Това обаче създаде нови проблеми, защото удължи неимоверно дължината на пътя за доставка на безценните снаряди от големите разпределителни складове, а освен това принуди агресорите да ги разсредоточават в доста по-голям брой малки такива в близост до фронтовата линия, за да минимизират риска от болезнени загуби.

Междувременно руснаците се сблъскаха с пореден, доста по сериозен проблем. Докато през 2022 г. ЗСУ използваха изключително артилерийски системи от съветски тип (т.е. същите като техния противник), то през последните месеци те получиха значителен брой гаубици проектирани и изработени по натовски стандарти. Излишно е да казвам, че те превъзхождат тези на руснаците във всяко едно отношение: по-скорострелни са, по-точни са, по-мобилни са, по-бързо се разполагат на нова позиция и по-бързо могат да я напуснат.

Най-важното им качество? Стрелят по-надалече. Така те можеха да поразяват руските оръдия от значителна дистанция като същевременно оставаха извън обсега им. С това неприятно откритие агресорите се сблъскаха в най-неподходящия за тях момент – когато фронтът се стабилизира, войната стана позиционна и съответно артилерията от ден на ден започна да играе все по-важна роля. Настъпи етапът на т.нар контра батарейна борба, която се свежда до простичкото "аз унищожавам твоите оръдия и гледам ти да не унищожиш моите".

Основното при контра батарейната борба е кой ще успее по бързо да открие къде се намират оръдията на противника. Един от начините е чрез обикновеното визуално наблюдение, например да се следи местността чрез дрон. Най-модерният и ефективен начин е чрез звукозасичащи радари. Тук за пореден път украинците получиха предимство, защото западните им партньори им доставиха значителен брой специализирани радарни станции, които хем са по-многобройни от руските (известни като "Зоопарк"), хем са по-модерни.

Приблизително от пролетта насам тече упорит и безмилостен двубой между артилериите на двете страни, който прилича донякъде на канадска борба. Той, разбира се, остава извън вниманието на медиите, защото е неразбираем за бъбривите неспециалисти, лишен е от сензационност и динамика и съответно не може да бъде продаден като добре опакован медиен продукт. А именно досадните, монотонни и продължителни процеси, които остават извън нашето внимание често решават изхода не само на сраженията, но и на войните.

И докато разни измислени специалисти у нас и по света обясняваха как украинската контраофанзива буксува и едва ли не се е провалила, ЗСУ упорито и методично продължи да унищожава руските огневи средства. В някои дни бяха докладвани 20, 30 и даже 40 руски артилерийски системи извън строя (абсолютният рекорд към момента е 44 оръдия и минохвъргачки унищожени за едно денонощие). По най-груби сметки, от началото на започналото на 4 юни настъпление украинците са неутрализирали поне 700 руски оръдия.

И тъй като нещастието обикновено никога не идва само, вече трети месец украинците с изключителен успех използват британски крилати ракети Storm Shadow ("Сянката на бурята"), чиито радиус на действие е около 300 км. Приоритетни цели на "сенките"? Казарми, щабове, горивни бази. И най-вече големите артилерийски складове в дълбокия руски тил, които доскоро бяха недосегаеми за украинците защото бяха извън обхвата на Хаймарсовете. Напълно логично от началото на лятото кадри с оглушителни взривове, които се чуват на километри и гъсти облаци дим на десетки метри в небето станаха неразделна част от специализираните информационни канали.

Руски военен кореспондент миналата седмица изчисли, че от началото на юни войските на Путин са загубили до 700 различни оръдия, а украинците около 100, т.е. съотношението на загубите е около 7 към едно. Той се питаше колко още може да се издържи така. В момента няма армия в света, която да може за кратко време да попълни толкова големи загуби, още повече че много от тези оръдия се произведени още през съветско време и става въпрос за предвоенни запаси. А военната промишленост на РФ сега просто няма как да произведе.

Големите загуби в лагера на нашествениците доведоха и до драматични промени на бойното поле, особено в Запорожието, където в момента е в ход голямото настъпление на ЗСУ. Вече украинците са тези, които имат преимущество в огневата поддръжка, а руснаците се крият в окопите и се молят тихичко поредният снаряд да не е предназначен именно за тяхната позиция. Стига се до там, че на някои участъци ЗСУ не тръгва в атака, докато не се увери, че напълно са натикали в земята противника пред тях. При това, за разлика от руснаците в Мариупол и Севередонецк, не изсипват вагони със снаряди върху даден квадрат, а действат икономично и ефективно използвайки всички предимства на предоставените им западни гаубици.

Загубата на огнева мощ в най-критичния момент на битката логично доведе до люти скандали в руския лагер. В началото на месеца, например, бе уволнен от поста си командващият 58 Армия генерал Иван Попов, който се осмели да критикува Шойгу и главното командване в бездействие и непукизъм. Попов, чиято армия е основната преграда на пътя на украинците към Азовско море, се оплака, че почти всички радари за контра батарейна борба са извадени от строя, че войските му са останали почти без муниции и че украинците буквално ги изтребват в окопите им. Как мислите, че постъпиха в Москва? Ами взеха че уволниха "плямпалото" Попов. И всичко си продължи по старому.

При това прословутите американски касетъчни боеприпаси все още не бяха се появили на фронта. А с тяхното идване ситуацията на бойно поле ще става още по-драматична за руснаците. От една страна, защото вече ще са доста по-уязвими дори и в дълбоките окопи които са копали в продължение на месеци, от друга – защото ще бъдат лишени от едно от основните си оръжия - контраатаката.

Досега руснаците винаги контраатакуваха, когато загубят някоя позиция, за да не позволят на ЗСУ да се закрепят на нея. Вече ще им бъде доста трудно да го правят толкова често, защото по правило действат в пеш строй, а именно срещу такъв тип действия са изобретени касетъчните боеприпаси. Те буквално "косят" всичко живо подред, а в открито пространство, каквото е почти цялото Запорожие, площта на поражение на един снаряд е еквивалентна на две футболни игрища.

От тази гледна точка коленопреклонната визита на Шойгу в Северна Корея може да се тълкува като отчаян опит на руснаците да си върнат позагубената огнева мощ. Корея със сигурност държи на склад значителни количества съветски тип снаряди, от 122 милиметровите до 203 мм. Освен това корейците имат и собствено производство в град Токчхон, недалеч от китайската граница. Каквато и уговорка да е била постигната, дори и положителна за Москва, тя едва ли ще доведе да някаква драстична промяна бойното поле. Просто сега ситуацията там е много по-различна отколкото бе тя преди година.

През тази седмица от Киев официално обявиха, че основната цел на лятната контраофанзива е прекъсването на сухопътния коридор на Русия с Крим. Сега те са доста по-близо до осъществяването си на тази цел отколкото когато и да е било преди – в сряда и четвъртък те осъществиха два значителни пробива в руската отбрана, съответно по посока на Мелитопол и Бердянск, напредвайки до 4 км в дълбочина и на двата участъка. Освободено бе и ключовото село Старомайорске.

Достигнат ли Азовско море от там нататък ЗСУ ще поставят под неизбежен огневи контрол всяко кътче на полуострова. Лишени от доскорошното си предимство в артилерията, руснаците ще имат твърде малко аргументи за противопоставяне. Зеленски смята, че тогава вече Путин наистина ще се съгласи на преговори. Аз, обаче, доста се съмнявам в това. Все пак кремълският диктатор до момента с нищо не е показал, че допуска дори и мисълта за поражение в тази война.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube