За войната в Украйна 2024 без оптимизъм

Война 2024

Новата година по неписана традиция навсякъде започва с фойерверки. Този път, обаче, украинците я нарушиха като „поздравиха“ неканените си гости от североизток доста по-рано от общоприетото. Първо, в рамките само на два дена те успяха да свалят пет от най-модерните руски бойни самолети (четири Су-34 и един Су-30), а след това бе взривен голям транспортен кораб с амуниции, като покрай него получиха повреди още два.

Тези, на пръв поглед несвързани случки до немалка степен определят насоките, по които войната ще се движи през следващите 12 месеца. Именно това ще бъде и основната тема на последния ми анализ за тази година. Изводите до които достигнах и които ще прочетете по-долу вероятно няма да звучат утешително за тези от вас които се надяват на скорошен мир, но по-важното е да гледаме на случващото се с реализъм, а не с розови очила. Именно реалистичният подход, а не безпочвените терзания и надежди, ще ни помогнат да намерим и запазим спокойствието, от което всички ние имаме нужда сега.

Статичен фронт и динамична война във въздуха

Това е едно изречение моето предвиждане за развоя на конфликта през следващата година. Иначе казано, че едва ли ще станем свидетели на някакви дълбоки и решителни пробиви, в която и да е посока. Но от друга страна най-вероятно ще бъде отчетена нарастваща активност в небето на Украйна.

Изтеклите дванадесет месеца категорично показаха, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) засега нямат ресурсите необходими за осъществяването на пълномащабно настъпление по земя, което да доведе до постигането на някаква значима цел, да речем превземането на голям град или достигането на морския бряг. Основната част от получената с големи усилия първокласна западна техника е все още налице и в изправност, ядрото на ударните части подготвяни на натовски полигони от чуждестранни специалисти също е съхранено и генерал Залужни и щабът му най-вероятно ще предпочетат то да бъде запазено, отколкото да се направи нов опит за дълбок пробив на многослойната руска отбрана с предварително известен край.

Към каква стратегия и тактика ще се придържат ЗСУ през идните месеци? Стратегията, подходът към войната като цяло, със сигурност ще бъде фокусирана преди всичко към отбраната и съответно към предотвратяване на каквито и да е сериозни нови териториални загуби. Вероятно, с едно изключение – Авдеевка – за която генерал Залужни преди дни допусна, че може да бъде загубена „през следващите два месеца“. Доказателство за това мое твърдение е и постъпващата от разнообразни информационни канали информация, че украинците изграждат на много участъци солидни отбранителни позиции включващи дълбоки окопи, укрития и бункери.

Със сигурност голяма роля в украинската дългосрочна стратегия ще продължава да играе и отслабването на руската логистика. Още много пъти ще четем, гледаме или слушаме как е улучен поредният склад с амуниции, горивна база, казарма, ремонтен завод или гара. Най-вероятно за преден път ще бъде атакуван и Кримският мост. Неговото значение отдавна е надхвърлило чисто комуникационното, той има и значителна политическа и пропагандна стойност и поради това е като трън в очите на украинците. При досегашните си два (полууспешни) опита да го извадят от строя, те бяха доста изобретателни. Много ми интересно какво ли ще опитат следващият път.

Що се отнася до възможните опити за ново голямо украинско настъпление, то те ще зависят най-вече от три фактора: 1) ще намерят ли ЗСУ „слабо“ място в руската отбрана, което да използват; 2) ще успеят ли да наклонят отчасти в своя полза ситуацията във въздушната война и 3) ще получат ли в значителни обеми ново западно въоръжение, муниции и екипировка.

Като потенциално слабо място за руснаците на този етап се очертава източният бряг на Днепър в района на Херсон. Към момента ситуацията изглежда по-скоро патова – ЗСУ са блокирани на трите си главни предмостия без изгледи бързо да ги уголемят, за да могат да докарат там повече войски и техника. От друга страна всички опити на нашествениците да напъхат украинците в реката завършват по един и същи начин, т.е. с тежки загуби.

Ако оприличим сражението край долното течение на Днепър на канадска борба, то би било редно да се спомене, че през последната седмица ЗСУ успяха да придобият известно, макар и малко предимство. Те успяха само за един ден да свалят цели три руски бомбардировача СУ-34, а на следващия добавиха към сметката си още един, както и един изтребител-бомбардировач Су-30. Твърди се, че този успех се дължи на скришно придвижване по-близо до фронтовата линия на част от ПВО системите „Пейтриът“, които до момента се използваха предимно за защита на големите градове от руските ракетни атаки. Иначе казано, украинците са преминали от пасивна към активна противовъздушна отбрана. „Пейтриът“ може да поразява цели на разстояние до 160 км и именно това е голямото му преимущество. Не е нужно украинците да го придвижват до сами окопите, могат да го позиционират на 80-100 км навътре от зоната на бойните действия и пак да представлява смъртоносна опасност за руските пилоти. Загубата на пет модерни реактивни бойни самолета безспорно е тежък удар за руснаците, но най-вече ги лишава от основното им преимущество – да обстрелват безнаказано украинските позиции от голямо разстояние с планиращи бомби. Ефектът от украинския успех е вече налице – през последните дни руската въздушна активност в южната част на страната е намаляла значително и съответно значително е намалял и броят на бомбените удари по плацдармите държани от войските на Киев на източния бряг на Днепър. Ако ЗСУ намерят начин да използват ефективно внезапно спечеленото предимство, то те най-вероятно ще уголемят въпросните плацдарми, а от там и по-смело ще тръгнат към друго традиционно руско „слабо“ място, Крим.

Предвижданията ми за по-интензивна война във въздуха през следващата година се базирани отчасти на увеличения брой модерни ПВО системи в състава на ЗСУ, отчасти заради очакваното пристигане на около 70 самолета Ф-16 с подготвени пилоти и технически персонал от Запад, както и заради постоянно увеличаващото се използване на дронове и от двете страни. Седемдесет съвременни американски самолета са нито много, нито малко. Но те не само ще утроят ефективната численост на бойната авиация на Киев, но и ще мотивират украинските пилоти да действат по дръзко в района на фронтовата линия. Руснаците ще продължават да имат неколкократно превъзходство във въздуха, но срещу себе си вече ще имат един доста по-добре екипиран, обучен и мотивиран противник.

Що се отнася до дроновете, то неотдавна лично президентът Зеленски публично обяви, че се очаква през 2024 г. армията да разполага с около един милион бройки от тях. Излишно е да ви казвам какви ужасни загуби нанасят операторите на безпилотници на войските на Путин в момента. Представете си какви ще бъдат те, ако в Киев успеят да осъществят намеренията си да придобият такова количество от бръмчащите електронно-механични гадинки.

Що се отнася до третата предпоставка за по-мащабно украинско настъпление, придобиване на нови големи количества модерно западно въоръжение, то тя към момента изглежда по-скоро илюзорна и трудно осъществима. В основната си част тежкото въоръжение пристигащо за ЗСУ е предимно американско, а всички знаем какви противоречия разделят двете основни партии в САЩ по въпроси на вътрешната политика и как това на практика влияе на отпускането на нужната помощ на Украйна. Дори да приемем, че пакетът ще бъде гласуван още през януари, ще трябва да мине доста време, докато предвидената помощ пристигне на фронта под формата на тежко оръжие и амуниции.

В Киев са пределно наясно, че не бива да разчитат само на положително отношение и висящи във въздуха обещания без реално материално покритие. Дори и да получат нов голям пакет, с оглед на неспирните вътрешнополитически дрязги в САЩ, не е ясно кога и дали ше има следващ. Тъй като ситуацията с американската военна помощ в дългосрочен аспект остава неясна, Зеленски и екипът му още от сега се подготвят за крайно кризисен Вариант „Б“, без помощ не само от Вашингтон, но и от целият Запад. Това неотдавна заяви в интервю съветникът на украинския президент по икономическите въпроси Олег Устенко. Едва ли някога ще се стигне до такъв изключително негативен сценарии, но елементарната логика повелява на украинците да се готвят за всякакви ситуации.

А сега нека да обърнем малко внимание и на тактиката на ЗСУ, т.е. как те ще действат и ще прилагат идеите си непосредствено на бойното поле. Лично аз не очаквам да станем свидетели на големи промени в това отношение. Най-вероятно украинците ще залагат на многократно тестваният и доказал се на практика „материалистичен“ подход. Или преследване на максимален резултат с цената на минимални загуби - с малко разходи на бойна техника, муниции и други материали и действия с оптимални по размер бойни отряди. Ще гледаме пак и пак, ден след ден, една и съща картина – украинците ще се опитват да примамват руснаците в огневи капани, за да поразяват пехотата и бронираната им техника. Аа ако някъде се наложи да отстъпят малко земя то това ще се случва едва след като са нанесли изключително тежки загуби на агресорите.

Снимки: БГНЕС

Какво да очакваме от руснаците?

Най-вече още много същото, на което сме се нагледали досега изпълнявано по същия начин.

Тази седмица бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви в общи линии какви са целите на Русия във войната – овладяване и анексиране на Харков, Николаев, Днипро (бившият Днепропетровск) и Одеса, т.е. цялата Източна и Южна Украйна. Нещо подобно преди това бе заявил и самият Путин и е очевидно, че кремълските агресори няма да мирясат докато не постигнат поне тази своя „програма минимум“. С оглед моментното им представяне на бойното поле, обаче, изпълнението на заявените цели изглеждат не просто силно проблематични, а направо нереалистични.

Въпреки че толкова години се ровя във военната история, не мога да намеря в главата си подходящ пример за сравнение с днешната руска армия. Вярвате или не, но едва ли човечеството помни друга такава безидейна и неорганизирана войска, която отново и отново да повтаря едни и същи грешки. Аз лично имам големи съмнения, че през 2024-та т.нар. втора армия в света ще постигне нещо повече на бойното поле от това, което успя да завладее през настоящата. В случай че сте забравили – през януари руснаците овладяха напълно разрушеният Соледар, през май най-накрая развяха знамето си над руините на Бахмут, а преди дни окончателно изтласкаха ЗСУ от съществуващата вече само на картата Маринка. Последното постигнаха след близо десет години безуспешни опити. Ако продължават да напредват с такова темпо, то те може все някога и да постигнат заявените по-горе цели, но тогава на земята едва ли ще са останали вече живи свидетели на началото на Специалната Военна Операция.

Другият голям въпрос е до каква степен руснаците ще имат ресурси да продължат да попълват изключително тежките загуби, които търпят всеки ден. Засега моите изчисления показват, че те най-вероятно някак си ще успяват, но няма да могат да увеличават значително резервите си, т.е. колкото ще губят в боя толкова ще произвеждат и ще разконсервират от стари запаси. Мой източник посочва, например, че тази година руската промишленост е успяла произведе около 2100 танка от всички модели (което е почти двойно повече отколкото предишната година), но загубите им на бойното поле със сигурност са повече. Също така заводите им изпращат към фронта по няколко десетки бойни хеликоптера годишно и приблизително толкова реактивни самолети, т.е. налице е директно компенсиране на това, което ЗСУ успяват да свалят или унищожат на летищата.

Не по-различна е ситуацията с човешкия материал. Дневно, в активните бойни части постъпват над хиляда души, но също толкова са и загубите им. От началото на войната до сега, по данни на украинския Генерален щаб, руснаците са загубили около 356 хиляди войника, като броят им напоследък плавно се увеличава, най-вече заради зачестилият брой чисто пехотни атаки. Ако тази тенденция се запази, то догодина по това време вероятно ще дискутираме и анализираме руски човешки загуби от порядъка на 700 хиляди. Това са числа, които трудно се възприемат от всеки нормален човек, а дори самият генерал Залужни призна неотдавна в едно интервю, че не очаквал от руснаците да се отнесат с такова безразличие към камарата трупове, която расте всеки ден. Но проблемът е не само в Путин, а в руското общество като цяло, което в по-голямата си част е зомбирано до такава степен от пропагандата, че вече сякаш всичко човешко му е чуждо, а единственото, което му носи радост е страданието на другите.

Ако се замислим върху казаното дотук, то може да формулираме стратегията на Путин за 2024-та така: постоянно увеличаване на числеността на действащата в Украйна армия, съчетано с плавно нарастване на военното производство за сметка на всички други сфери на цивилния живот. Засиленият натиск по фронтовата линия ще се комбинира с пропагандни акции и подмолни действия от всякакъв тип целящи разбиването на блока от демократичните държави, които подкрепят Украйна. Също така ще се разчита на някакъв благоприятен външнополитически развой, например победа на удобен за Москва кандидат на президентските избори в САЩ.

Подобно на ЗСУ, руснаците най-вероятно ще заложат на все по-масово използване на дронове от всички модели. Трудно е да се каже дали ще успеят в това отношение, но със сигурност по два други пункта ще регистрират сериозни успехи.

Първият е пропагандата, лъжата и самозалъгването. Не знам дали сте забелязали, но след всяко руско болезнено поражение следва лавина от съобщения от страна на Москва за невероятни „успехи“. Така бе и тези дни, след загубата на кораба „Новочеркаск“ и свалянето на петте самолета в Южна Украйна. Почти веднага след това от Кремъл обяви с бодър тон, че са свалили и унищожили на земята цели 12 изтребителя Ф-16, още преди да пристигнат в Украйна и са поразили цяла система за ПВО „Пейтриът“. Неотдавна пък самият Путин оповести, че от началото на война „доблестната“ руска армия била ликвидирала почти 400 хиляди „укронацисти“, била свалила почти 600 самолети и унищожила около 15 хиляди единици бронирана техника. Когато чуя подобни глупости винаги си задавам едни и същи въпрос: как изглеждат хората, които им се връзват и най-вече как разсъждават, откога датира самозаблудата по руските земи и защо тя се е превърнала в неразделна част от тамошната народопсихология?

Вторият пункт, по който може да се очаква успех за руснаците е терорът върху беззащитното украинско цивилно население. В петък, 29 декември, руснаците проведоха най-голямата до момента въздушна атака срещу мирни украински градове, като посред бял ден изстреляха по Киев, Харков, Днипро, Одеса, Запорожие и Лвов 36 ударни дрона и 123 ракети. От тях ЗСУ успя да свали 87 и почти всички дронове. Но от останалите ракети, както и парчетата от свалените такива пострадаха десетки цивилни, както имаше и убити. Поразените обекти, пък, бяха все „военни“ жилищни блокове, училища, детски градини, болници и друга гражданска инфраструктура.

Засега единственото, което може да се каже със сигурност е, че атаката бе изключителна мощна. Но каква бе целта на това поредно руско терористично безумие – отмъщение на полуръстовия кремълски диктатор за взривения кораб „Новочеркаск“ и свалените на бърза ръка пет руски модерни бойни самолета? Или пък нова тенденция в руският ракетен терор? Все пак миналата година те редовно, но с намаляващ успех цяла зима обстрелваха украинските електроцентрали, нещо, което не се случва от октомври насам. Може би тази зима ще е по-различно – руските атаки няма да са чести заради недостига на ракети, но когато бъдат провеждани ще бъдат изключително масирани, за да накарат украинската ПВО да се задъхва, за да пропуска по някоя друга ракета. И може би тази година приоритетна цел на самозабравилия се тиранин няма да бъдат украинските електроцентрали, а просто обикновените граждани?

Не знам. Просто нямам отговор. Това, което знам със сигурност е, че украинците ще си отмъстят. Най-вече на бойното поле. Там Святий Миколай (украинският Дядо Коледа) е приготвил за нашествениците около 350 хиляди чувалчета. Но не червени и ухаещи на домашен уют, а черни и найлонови. Миришещи на вечен чернозем.