Жените между 31 и 45 години са най-стресирани от коронавируса

Жените от София между 31 и 45 години са най-стресирани от извънредната ситуацията заради коронавируса. Това показват резултатите на БАН. Учени от Департамента по психология са изследвали нивата на стрес на 1400 мъже и жени от страната.

Въпреки че в Русе все още няма официално регистриран случай на коронавирус, непредсказуемата ситуация с епидемията предизвиква стрес и несигурност сред повечето хора.

Затова и Общината разкри горещ телефон за психологическа подкрепа. На него най-често звънят възрастни и самотни хора, които трудно понасят дните на изолация.

Според проучването на БАН обаче, най-разтревожени заради COVID-19 са жените в активна възраст и то тези, които са принудени да работят от вкъщи. Те са стресирани както от мисълта, че могат да се заразят с вируса, така и от икономическите последици, които вече причинява COVID-19.

Според проучването 18% от българите смятат, че има голяма вероятност да се заразят с вируса, а степента на тревожност по скалата от 1 до 10 е малко над - 5,39. Така оценява стреса по време на епидемията от коронавируса и русенката Марияна Маринова.

Марияна Маринова: Някъде около 5-6 най-много. Опитваме се все пак да запазим едно самообладание и надежда, че ще се оправят нещата, когато сме стриктни и изпълняваме това, което е наредено.

Над 60% от анкетираните смятат, че за тях по-голямата заплаха ще е икономическата ситуация след като отмине коронавируса. При жените обаче стресът е по-голям. Но оптимизмът също.

Проф. Антоанета Христова - ръководител на Департамент "Психология" в Института за изследване на населението и човека на БАН: Хората мислят за бъдещето. Човешкото същество е такова, то ясно иска да знае какво му предстои в близката и далечна перспектива. Това особено важи за градовете извън столицата.

Веселина Тончева, която съветва русенци на горещия телефон, казва, че ако се удължи срокът на социална изолация, стресът за хората ще стане много по-осезаем.

Веселина Тончева, психолог: По хубаво живеем, когато знаем, че днеска се справям със ситуацията, имам възможност да оцелея, имам с какво да нахраня децата си. Утре ще мисля за утре. Другото хубаво нещо е, ако хората имат на село имоти, да се завърнат към това - защото да караш карантина на открито, ще бъде по-леко, отколкото затворен в апартамента.

Проф. Антоанета Христова - ръководител на Департамент "Психология" в Института за изследване на населението и човека на БАН: Съветът ми е колкото се може да има позитивни новини. С това се дава сила и вяра, че жертвите,у които се дават, свързани с финанси и икономика, личните жертви, несигурността, която преживяваш, е имало смисъл.

Психолозите от БАН ще продължат да следят как хората се справят със стресовата ситуация.