Официалните церемонии на 6 май - освещаването на знамената светини и парадът. Организацията на всичко това никак не е лесна - плод е на стотици часове усилия, тренировки и планиране.
Военните, които излизат на площада пред вас, знаят цената на всяка стъпка. Денят на храбростта е особен празник в българската история.
След тригодишна пауза заради ковид пандемията парадът се връща на площада - така се възобновява традиция отпреди 30 години.
Срещаме ви с генерала, който е бил капитан в блока на Военна академия и е бил част от първия парад през 1993 година.
Годината, когато се възстановява традицията, след като по времето на комунизма тя е била забравена.
"Ако имате по-близък план, най-вероятно ще си разпозная лицето - 30 години по-рано като капитан. Аз си знам мястото, което заемах. Спомням си ясно, че за нас беше много вълнуващо, защото за пръв път се изправяхме пред държавните лица в такъв строй пред хората, пред обществото. Просто спомените ми така нахлуха. Дори си спомням, на този ден бях поканил моята майка, която беше с големия ми син - тя беше изключително горда да ме види там. Погледнете лицата на хората, колко са съсредоточени, дори блокът на ветераните - те все едно току-що са свалили униформите. Това е феноменално", заяви ген. Димитър Илиев, директор на дирекция "Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание".
За генерал Илиев парадът е като обещание за всеки ден.
"Той казва на хората: "Ние сме тук, ние сме вашата армия и ви демонстрираме какво сме постигнали, какво можем, как изглеждаме. Ние сме тук заради вас. И търсим вашата подкрепа и одобрение, за да знаем в добра посока ли вървим, одобрявате ли ни, харесвате ли ни такива или искате да се променяме." При всички положения като ги гледам сега по различен начин разсъждавам и различни чувства ме вълнуват, отколкото когато съм бил там - в строя", допълни ген. Димитър Илиев.
Докато ровим в старите ленти, стотици други гледат към тазгодишния парад. Двама от тях с особено вълнение, защото той ще е първият в живота им.
Последният месец това е животът им. Различен от този на техните връстници. Даваме им шанса да потърсят съвет от човека, който преди 30 години е минал през същото. И те питат за мотивацията.
Каква е била тогава и каква е сега?
"Трябва да допуснеш, че си на разположение за защита на обществото, както се казва 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Да не задаваш въпроси - защо аз, защо трябва. Спомням си като млади момчета - не можеш да напускаш района на военното училище, всичко ставаше по определен ред. Даже имаше приятели, които са ми се чудили в този момент - защо трябва това да направиш, защо си го причиняваш. Това е от друга страна - изграждане на личността. Възпитание в това, че твоите моментни желания не са най-важните, когато трябва да защитаваш държавата и обществото", коментира ген. Димитър Илиев.
Сега, когато вече е свалил своята униформа, не тегли колко му е дала и колко му е взела. За офицерите е по-важно какво те са давали. Всеки ден - в три думи.
Ген. Димитър Илиев: Достойнство, чест, самоотверженост.
По темата работиха: Татяна Йорданова, Варсен Такворян
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Чуй новините
Подкаст
