Пътеводител на софийския стопаджия

Хора като Стефан можете да срещнете по всички изходи на София, в началото на магистралите. Той пътува на стоп от 13-годишен, а джулая на морето не е пропускал от 14 години. Казва, че въпреки трафика, стопът по това време определено върви.

Според мене няма разлика, даже когато има такива мероприятия - фестивали, или джулая, хората са по-склонни да качват на стоп. Тези, които по принцип не качват, виждат, че хората са тръгнали на някъде, знаят на къде са тръгнали и може би са по-сигурни, когато качват на стоп около джулая. Като цяло според мен софиянците са склонни да взимат стопаджии. За разлика от други места в България. В южна България стопът върви много бързо, докато в Северозападна може да чакаш с часове, казва Стефан Чолаков.

Стефан казва, че стопаджиите правят една основна грешка: не махат на лъскави коли. Самият той, когато сяда зад волана, е с костюм и вратовръзка. И винаги спира да попита хората на пътя: накъде са.

Веднъж качих 2 момичета, които бяха ходили до Албания на стоп, по време на войната в Косово, друг път съм качвал 19 човека, това ми е рекордът, в едно камионче ги качих в каросерията - стана страшна веселба, споделя Стефан.

За Стефан стопът е не просто начин да пътува, а и да намери приятели. Така маршрутът от София до морето се превръща от придвижване - в приключение.