Президентът наложи частично вето

Одобрението на държавния глава получиха само текстовете за увеличаване с 28 лв. на помощите за деца с увреждания, възлизащи на 3 млн. лв., социалният пакет от 40 млн. лв. за гарантиране помощите за инвалиди и увеличаване на квотата за ваучери за храна.

И въпреки това Росен Плевнелиев отново заяви, че не приема опитите да се спекулира с хората с тежко материално положение и да се представя социалната част от актуализацията като единствена.

"Не виждам в приетия от НС закон сериозна заявка за политики и реформи в подкрепа на заетостта, конкурентноспособността и растежа на икономиката. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте за да живеем по-добре", заяви той.

Президентът иска да знае повече първо в частта на актуализацията, свързана с приходите. Според него изменението в приходната част на бюджета е преждевременно и неамбициозно и занижава изискванията към приходните агенции.

"Ако погледнем поетите от управляващите ангажименти за борба със сивата икономика, с коттрабандата, за повече приходи - всъщност в тази актуализация констатираме точно обратното. Нещо повече митническата агенция и НАП са в непълен състав и без ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация, която ще продългжи до края на октомври", подчерта държавният глава.

Най-неясна и непрозрачна според Росен Плевнелиев е разходната част на поправения бюджет.

"В този закон се коригират единствено резервът за непредвидените и неотложни разходи. Какво означава това? Означава, че нищо от записаното в мотивите не се съдържа в закона. А правителството може да изхарчи завишените разходи на практика както намери за добре. Коректния подход е друг - разходите да са прозрачни, в закона да е записано кой какви средства допълнително ще получи и за какво", каза още президентът.

Според Плевнелиев е нарушен основен принцип за яснота кой държавен орган колко дължи на бизнеса и да се предвидят тези разходи по пера. Плевнелиев попита защо в закона няма и ред за дълговете на общините към бизнеса. Той беше категоричен, че нито един от предвидените разходи не е извънреден и не предполага актуализация на бюджета.

И накрая съображенията на държавния глава за намерението на правителството да вземе до 1 млрд. лв. нов дълг: "Не съм против вземането на дълг, но съм против, ако той се използва за генериране не на икономически растеж, не за създаване на работни места, т.е. не се използва за политики и реформи за заетост и конкурентноспособност, а този кредит от 1 млрд. се използва за финансиране само на текущи разходи."

Тук журналистите припомниха на държавния глава, че през 2010 г., когато той е бил министър в правителството на ГЕРБ, бюджетът също е бил актуализиран, като дефицитът е стигнал не 2 както сега, а 3,8 % от БВП и емитираният тогава нов дълг е използван също за текущи разходи. Отговорът на президента: "Редно е да се учим дори от грешките, които сме допускали. Ако през 2010 г. е направена такава актуализация, все пак тогава в качеството си на министър съм действал, днес съм президент."

Росен Плевнелиев заяви още, че не той, а президентът Желев е създал прецедент, връщайки Бюджета за 1996 г. Уточни обаче, че сегашното връщане не е заради некоституционност на текстове, а заради целесъобразност, на която президентът има право за гарантиране интересите на нацията. И още, че ветото му не е плод на политически и задкулисни заигравания, каквито били твърденията на черната кампания срещу него.