Шумнорекламираната преди 2 години китайска инвестиция в най-бедната община у нас Бойница в област Видин, се провали. Фирма сключила договор за аренда на повече от 20 хиляди дка земя, за да отглежда царевица, след година се отказа.
Какво се случи тогава и как възприемат хората възможността от 1 януари 2014 земеделската земя да се продава на чужденци?
Когато от китайската фирма решили да инвестират на българска земя и то в най-малката и най-бедната община Бойница, се родила и надеждата на местните хора за нови работни места и икономическо съживяване на пограничния район. Много скоро, обаче, разбрали, че това няма да се случи.
"Това, което ги разочарова, е че половината от земята, за която имаха сключени договори и платен наем, не можеха да я обработват. Защото като земя я има, но тя вече се беше самозалесила", поясни кметът на общината Анета Генчева.
Част от пустеещата земеделска земя китайските арендатори почистили, но това се оказало изключително трудно, а реколтата от царевица била доста слаба. Затова побързали да напуснат. За хората в общината споменаването на чужди инвестиции вече не означава нищо, защото били свидетели как земята побелявала от прекомерно торене с препарати.
Жителите на крайграничната община защитават забраната чужденци да купуват земеделска земя у нас. Не са привлечени дори и от прогнозите, че предлаганите цени ще бъдат по-високи от сегашните 500 лева за декар.
"По-добре да си го взимат наши арендатори и да си го работят. Това ти е хлябът", казва Васил Петков. "Земята не си давам, обещала съм на децата си, че ще я оставя, защото тя е българска земя и не искам да се дава на чужденци", добавя Цветана Миронова.
За запазване на мораториума поне още 6-10 години се обявиха и арендаторите от Видинска област.
"Българското селско стопанство все още не е стабилизирано и не е достатъчно конкурентоспособно да се развива в условията на остра конкуренция, която ще се получи при навлизане на чужди капитали", заяви Жечко Андрейчин - член на УС на Съюза на зърнопроизводителите - Видин.
Арендаторът казва още, че чуждата собственост ще позволи износ на суровини от България без добавената стойност на преработения продукт, от което страната ще губи, както работни места, така и данъци.