По следите на Волжските българи

Ако Индиана Джоунс беше стъпвал по земите на Поволожието, сигурно щеше да се казва Николай Антимонов. Специалист от ракетно-космическия център в Самара, но и любител археолог. Антимонов първи в Русия се зае да разработи методика за откриване от Космоса на археологически старини. Срещаме го, точно когато със самоделната си сонда сверява дали релефът под земята отговаря на сателитното изображение.

Николай Антимонов, ракетно-космически специалист: „Европейските археолози ще изпаднат в транс - руснаците пак нещо са измислили."

Рафин Шарифулин е археолог от 30 години. Разгадава исторически тайни, но се бори с липсата на достатъчно финансиране за разкопки, с вредите от иманярите. Откритието на Антимонов сега може да промени живота му. Космическото око ще дава по-точна информация, ще пести време и пари.

Рафин Шарифуллин, археолог: „Тази работа я започнахме по своя частна инициатива преди няколко години, но в последната година започна да дава резултати. Това обнадеждава и се надяваме, че именно в Бoлгар може да бъде отработена методика за откриване на скрити археологически обекти."

Един загинал град събра новите технологии и науката за старините. Град, на който древни българи са дали името си. Дошли тук след разпадането на Велика България на хан Кубрат, във време, когато край Дунав техни събратя укрепвали днешна България. Другата България - край Волга, спира да съществува през 13-14 век. Но Болгар, една от столиците й, и сега разказва за раздялата на един народ.

Рафаел Хакимов, директор на Института по история на Татарстан: "В началото не е имало различия - и език е имало, и религия - почитали Тангра... Имали са еднаква система на управление... После пътищата са се разделили. Край Дунав силно влияе православието, Византия. А тук е имало сложни отношения с Хазария, ислямът е бил като подкрепление. В онези времена ислямът е бил велика култура и приемането му веднага издигнало българите на друго равнище. Тогава пътищата се разделят."

Във времената си на величие Волжска България заемала територия върху части от девет днешни руски области. Каспийско море било наричано Българско море, а древна Русия сключила мир с българите, както било записано - "докато камъкът не започне да изплува, а хмелът - да потъва".

В онези времена молата по пет пъти на ден изкачвал 40-те стъпала на тази джамия, за да се помоли на Аллах. Днес тук идват стотици вярващи, които почитат своите светии. Наричат Болгар най-северната крепост на исляма в Европа. На всеки 13 юни, денят, когато през 922 година ислямът е приет, историческият комплекс става център на многолюдни тържества.

За Волжска България казват, че е била страна на градовете. Местните историци смятат, че българите не са загубили влияние дори и след като страната е превзета от монголите, а в Болгар се настанява един от внуците на Чингиз хан.

Рафаел Хакимов, директор на Института по история на Татарстан: "Влиянието й на държава се усеща по цяла Волга. Сега правим разкопки в Нижни Новгород и там под руския културен пласт се открива български. По цяла Волга, надолу, където е имало градове на Златната орда, когато правим разкопки, там се оказват български градове или селища. Чак до Украйна се откриват такива български следи."

По време на персийския си поход Петър Първи спира в Болгар и 3 часа обхожда развалините на древния град. Руският цар преоброил повече от 70 старинни сгради и издава първия в Европа указ за съхраняване на исторически паметници. Но указът явно не е бил спазван добре. Днес в историческия комплекс са останали едва 17 древни сдания.

Подобно на Петър Първи, но с джи пи ес в ръка Искандер Гайнулин от Института по история на Татарстан обхожда историческите паметници по татарстанското поречие на Волга. Въвежда ги на карта и описва състоянието им. Казва, че много древни български селища са пострадали от водата и трябва да бъдат спасявани. Комплексът в Болгар е добре защитен, но Гайнулин съжалява, че не е влязъл в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

Искандер Гайнулин, Институт по история на Татарстан: „Казанският Кремъл беше приет на първо място. Макар че в научен план ми се струва, че на първо място трябваше да включат Болгар. Според мен в сравнение с Болгар Казанският Кремъл е вторичен, той е по-млад."

Директорът на историческия комплекс Рафаел Махмутов е купил катер, с който при опасност от наводнения оглежда речните граници на комплекса. Махмутов мечтае за повече туристи и смята, че времето на криза може да се използва за подготовка на бъдещи проекти. Край комплекса няма хотел и магазини, нито голямо пристанище.

Рафаел Махмутов, директор на исторически комплекс „Болгар": „Днес пред нас стои задача да подготвим програма за укрепване на брега и построяване на стационарен пристан, където да бъдат приемани кораби с всякаква водоизместимост. Най-важното е, че беше построен мост над река Кама и двете части на републиката бяха съединени. Туристите свободно идват тук."

Болгар е посещавана забележителност. Наред с 60-те хиляди туристи годишно, тук е идвал и турски министър, и унгарски президент. Български лидер, поне през последните 10 години, до Болгар не е стигал.

В Татарстан има хора, които искат републиката да се казва България. По съветско време някои даже успяват чрез съдебни дела да впишат „болгар" като националност в паспорта си.

Сега това е минало, а по паспорт всички са граждани на Русия. Но докато се разминаваш с хилядолетните камъни, неволно идват въпроси за дълбочината на историческата памет, за границите между история и политика. Директорът на института по история на Татарстан Рафаел Хакимов е бил политически съветник на президента на Татарстан. Той казва, че няма полза от идеологически елементи в науката, но признава, че политиката неизбежно влияе на историята.

Рафаел Хакимов, директор на Института по история на Татарстан: "Темата за българите - по татарски се нарича бългaр. Но за да ги различаваме на руски от дунавските българи, на волжските българи казваме булгари. Та тази тема напълно е била открита, разрешава се и даже се стимулираше в противоположност на татарската тематика. - Вие как смятате, съхранил ли се е българският етнос в Татарстан? - Ами ето, аз седя тук. Ние сме българи. Но това не противоречи на другото. Просто корените са едни - хуни. Българите - това са западни хуни, а татарите са източни хуни.... Нали виждате, на мен монголското никак не ми е повлияло, а българското в по-голяма степен. - Правилно ли ви разбирам, че се смятате за българин? - Аз се записвам като татарин, но за мен татаринът е българин. Това е едно и също. Просто исторически се е наричало така, а днес по друг начин."

С 8 хиляди жители съвременният Болгар е град без изход. Пътят от столицата Казан стига до града и свършва. Мост над Волга няма. Корабите спират, но бързо си отиват. Като мнозина млади хора, тръгнали към големите градове.

Наталия, учителка: „Няма производство. Освен хлебозавода нямаме нищо друго. Останали са училища. Деца има - учим, а иначе пълно село."

В центъра на града от паметниците се взира съветското минало. Даже Ленин е непокътнат. 8-годишният Костя знае кой е Ленин. Нарича го съветски командир. Но Костя знае и за българите.

Костя, ученик: „Това са били хора... ами... първите жители на Болгар. Живели са в днешния Болгар, ето там. - А чувал ли си за България? - Страна. Там има хубави курорти. Всички летят натам..."

Сигурно историческата памет е като водата в този свещен за мюсюлманите кладенец, недалеч от който в 10 век възниква Болгар. Древният град е загинал, но Волга е опазила изворчето на брега.

Рафин Шарифуллин, археолог: „Не ми се струва, че волжските българи са загубили всичко. Така или иначе татарите винаги са помнили, че прадедите им са били българи. Понякога даже са го преувеличавали."

Николай Антимонов от Самара 12-ти поред сезон идва в Болгар като доброволец да помага на археолозите. Нищо че, както казва, да се копае е скучно.

Николай Антимонов, ракетно-космически специалист: „Тук всичко впечатлява. От мавзолея до съборната джамия. Това, че ходиш по територия, на която са стъпвали дълго преди поне аз да се поява. Ако е от 10 век - то това са 1000 и повече години."

В Болгар пътят свършва, но започва историята.