Читалищата в малките села все още са живи

24 май е и празникът на народните читалища. Те са единствените културни и образователни средища в малките села, където училищата отдавна са закрити, а децата се броят на пръсти. И колкото по-малко и по-бедно е селото, толкова по-голяма е жаждата на хората за литература и култура. Примерът е от Народното читалище „Светлина" в силистренското село Смилец. В Смилец живеят едва около 130 души, повечето пенсионери. Всички се гордеят с духовното си средище - читалището, където стари и млади се събират на всички празници и съхраняват местните обичаи и традиции за поколенията. Иванка Облакова: „Може би над 10 години съм самодейка, много обичам да пея, много песни знам и каквото знам съм го дала." Анка Енчева: „Ако няма читалище, няма да има живот." Милка Илиева - секретар на читалището: „Читалищата са били първите институции, които са съхранявали възрожденския дух на българския народ. И се надявам, че тази българщина читалищата няма да загинат в бъдещето." Почти всички пенсионери четат книги от местната библиотека. Идват и деца, които прекарват летните ваканции при баби и дядовци. Мария Златева - библиотекар: „Най-възрастният ми читател е на 83 години и обича да чете само българска литература и винаги го давам за пример, а най-малкият ми читател е първи клас." Благодарение на програмата „Глобални библиотеки" пенсионерите вече са част от глобалната мрежа - сърфират в интернет и се чуват по скайп с внуците в чужбина. Анка Енчева: - И ние дъртите баби напредваме. Важното е, че се обучаваме, не се даваме на младите. БНТ: - А с децата нямате ли конкуренция кой първи да седне на компютъра? Анка Енчева: - Ние с тях не можем да се конкурираме още, те много знаят, ние още сме бавнички. Читалището е историята и бъдещето на селото. И никога не остава без посетители.