Виртуалните рицари на реалната помощ

Те са само на 26 години, но мечтаят да променят света... И започват с нещо малко.

Николай Станев:
– Човек се обажда и казва: „Здравейте, ние сме от Сдружение „Нахрани България” и искаме да ви доставим храна, безплатно да ви я дарим”. И когато вместо да чуеш някаква приветствена усмивка и реч, от другата страна някой да ти каже: „Абе, какви сте вие и какво си мислите, че правите” – определено те стряска, определено си казваш: подхода ли при теб куца или може би нещо там не е наред.

Свилен Спасов:
– Чудят се, дори не вярват на това, което правим. И през цялото време ни питат каква е нашата изгода, какво печелим. Реално нищо не печелим, освен удовлетворение.

Оказва се, че в България да се помага е трудно... Хората все се чудят – каква е ползата? Въпреки това преди година Николай и Свилен създават интернет страница, чрез която събират средства за бедните в България.

Николай:
– Идеята ни дойде като видяхме един успешен пример, направен от ООН и по-точно тяхното подразделение за справяне с бедността и глада.

Всеки посетител на Нахрани.com участва във виртуална игра – отгатва синоними на български думи, а за всеки верен отговор дарява по два грама храна. Средствата за даренията се набират единствено чрез приходите от рекламите на сайта, но във време на криза за идеи и каузи най-трудно се намират пари.

Николай Станев:
– Засега се справяме отчасти с наши лични средства да поддържаме този сайт и самите дарения.

Свилен Спасов:
– В момента ни спират единствено финансите. За което не е виновна държавата. Просто периодът е такъв и се надяваме много бързо да го прескочим.

Не молят за помощ, защото отдавна се справят сами. Работили са какво ли не, а днес се занимават с интернет реклама. За тях успехът зависи от добрите идеи както в ежедневието, така и в борбата с глада.

Репортер:
– Наистина ли вярвате, че една малка стъпка може да промени света?

Николай:
– Определено. Все пак на Луната това направиха! Някой трябва да я направи тази стъпка и другите да го последват.

Свилен:
– Както се казва – капка по капка, вир става. Трябва да се започне отнякъде.
Недялка Събева, директор на „Малък групов дом” – гр. Стара Загора:
– Виждам, че това са едни идеалисти, едни прекрасни млади момчета, които вече имат идеята – те са започнали от малкото. Но как можем да преместим една планина или как можем камъчетата от тази градина да ги преместим на друго място? Като започнем камъче по камъче – така ще се даде възможност да се случват нещата.

Но нашите герои вече са преместили първото камъче. Прекрачили са прага на хорското недоверие с цената на много затворени врати. Днес със събраните от сайта средства носят храна в Центъра за временно настаняване на изоставени деца в Стара Загора. Тук те са единствените дарители – посрещат ги с учудване, а ги изпращат с усмивка.

Недялка Събева:
– Това, че такива млади хора от поколението на Свилен и Николай се заминават с благотворителност по един такъв забавен начин, ми даде надежда, че идващото поколение ще се върне към ценностите на едно общество, на хора, които могат да разбират останалите.

На това двамата ентусиасти се опитват да научат и другите – от няколко месеца сайтът им се използва от Англо-американското училище в София. Така докато учат значенията на думите, децата усвояват най-важния урок: как да помагат.

Джим Лехи, директор на Англо-американското училище в София:
– Това е чудесен проект за децата, защото е добър начин да съчетават уроците по български език с умението да помагат на хората.

Елена Денева, учител по български език и култура:
– Децата разбират много повече за това какви са социалните проблеми по света и конкретно в нашата страна и как биха могли да помогнат.

А Свилен и Николай още като ученици помагали на децата от домовете с дрехи и храна. Дори и днес „благотворителност” за тях съвсем не звучи като клише, макар че връстниците им често ги питат: „Защо?”.

Николай:
– Честно, доста са ни го казвали. Особено и наши приятели: „Абе защо се занимавате със социални дейности при условие, че никой не е видял полза от социалните дейности”. Аз не съм съгласен с това нещо в интерес на истината, тъй като всеки един от нас живее в това общество и трябва да се чувства част от него.

Свилен:
–Човек трябва да дава, за да получава.

Убедени са, че личната инициатива може не само да нахрани гладните хора в България, но и да промени цялото ни общество. Страхуват се само от едно – дали ще успеят да надвият негативизма и пасивността. А после добавят, че и най-големият ентусиазъм понякога се уморява да чака промяна.

Николай:
– Ние имаме нужда от будни граждани, от хора, които не проявяват своята инициатива само по време на избори, а го правят и преди, и след изборите под някаква форма. Тоест – все повече хора могат да се замислят как пряко да участват в развитието на държавата. Това пряко участие може да бъде както в неправителствения сектор, така и да слязат да си почистят градинката пред блока, така че инициативата, която всеки може да направи не е голяма, просто трябва да я прояви.

Може би защото те вече са разбрали простичката истина: щастието не идва с целта, а с инициативата по пътя към нея.

http://infocenter.bnt.bg/