За езика на омразата, нетолерантността и дискриминацията трябва да се говори често и на висок глас. Под това мото евродепутатът Метин Казак събра на конференция неправителствени организации и представители на различни етноси и вероизповедания.
Когато става въпрос за езика на омразата, българите сме хем жертва, хем агресор. Както някои великобританци са нетолерантни към български имигранти, така част от българите проявяват нетърпимост към бежанците например, разсъждават участниците в конференцията. На Балканите езикът на омразата е взривоопасен, югославският спомен е едва на десетилетие, припомниха от Представителството на Европейската комисия.
"За последната година България от 1-во място по толерантност се е наредила във водещите класации по ксенофобски прояви и нарастваща нетолерантност", каза евродепутатът Метин Казак.
"Свидетели станахме на лозунги, позволете ми да цитирам : "българската земя трябва да е за българите, българската икономика също", каза д-р Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека към НС.
"На кофите на боклука вече не се вижда кои какви са - дали са цигани, дали са българи. Трябва да се водят много сериозни дебати и тези, които са расистки политически партии, за тях трябва да има съд", каза Мария Стоименова от Фондация "Гюлчай".
"Аз знам двама души, които са наказани в България, двама, които са осъдени за слово на омраза", отбеляза председателят на Български хелзински комитет Красимир Кънев.
А практиката на Съда в Страсбург показва, че за да се гарантират основни човешки права, правото на свободно изразяване може да бъде ограничено. У нас балансът между двете изглежда трудно постижим. Метин Казак представи данни, според които близо 1/4 от българите не знаят, че езикът на омразата е престъпление. To може да бъде наказано с лишаване от свобода до четири години или глоба до 10 000 лева.