Какво е да си бежанец в Югоизточна Азия - през обектива на Росен Цветков

Какво е да си бежанец, но не в България, а в Югоизточна Азия? Поглед отвътре в един от лагерите в Тайланд, разположен на границата с Бирма - в кадрите и историите, които засне Росен Цветков. Един скрит град, нависоко в планината в Тайланд. Бежанският лагер Ну По. На всяка крачка - детски очи, които гледат с любопитство. И много неразказани съдби. Този мъж бяга от Бирма през 90-те, когато преследван от властта, за малко не е убит. Сега управлява лагера. Тежи му, че младите посягали към дрогата, вътре в бежанския център:

"Близо сме до границата, затова е лесно да се вкарат наркотици. Тя е буквално навсякъде в Бирма. Мианмарското правителство твърди, че контролира разпространението им, но това е лъжа!"

Кратка разходка из лагера поднася различни гледки. Най-сериозният проблем - липсата на учители, решават в това помещение, където подготвят бежанците за бъдещи учители. Това е огромен пазар, където поднасят сладолед, направен пред очите ти. Намираме и непознати вещи за бита:

"Ползваме тази голяма кошница, за да съберем на едно място пилетата. Някои пък я ползват, за да сушат дрехите си, като палят малък огън отвътре."

И една необикновена музикална стая. Мису от етническата група Карен живее тук от 17 години:

"Сега съм на 25, а когато дойдох, бях на 8. Нямаме достатъчно храна, нито средства. Но ще остана тук."

Една от многото съдби, потопени в дълго чакане. Да се съберат разделените. Както Мису и родителите й. Вижда ги само на снимки. Представя си как ще ги прегърне. Надежди, които са отложени. Никой не знае до кога.

Автор: Росен Цветков