Сесилия Атиас със специално интервю за БНТ

Близо седем години след освобождаването на българските медици от затвора в Либия, в София дойде Сесилия Атиас. Бившата първа дама на Франция, която изигра основна роля във финалните преговори в Либия, се срещна отново със сестрите и даде съвместна пресконференция с тях в БНР. Сесилия Атиас отдели специално време в напрегнатата си програма и за екипа на "По света и у нас". С нея разговаря международният редактор Милен Атанасов. Добре дошли в България. За първи път ли сте тук след онези вълнуващи събития през юли 2007 година и краткия ви престой на летището в София? Сесилия Атиас: Най-напред искам да ви благодаря искрено за топлото посрещане в България. Много вълнуващо е да посетя страната ви след онзи юли 2007 година, когато останах за съвсем кратко време тук. Оттогава не съм идвала. Да, това е първото ми посещение. Сега, седем години по-късно, тук и в този момент, кой е най-силният спомен от онези събития, който се появява в мислите ви? Най-силният ми спомен е от успешното връщане на сестрите и лекаря. Този спомен се е врязал завинаги в паметта ми и в живота ми. Във връзка с тези събития вие станахте почетен гражданин на град София. Какво означава това за вас? Това е много важно за мен. В моите очи тези сестри са много важни. Фактът, че ставам почетен гражданин на столицата а тяхната страна е голяма чест на мен. Вече са написани доста книги, има и филми на тема освобождаването на българските медици. Но винаги има нещо недоизказано, нещо тайнствено в целия процес, особено що се отнася до финалния етап на преговорите и вашите действия на либийска земя. Как мислите вие, какво е мнението ви: дали крайното решение за освобождаването беше внезапно или дойде в резултат на много предварителни преговори? Преговорите бяха доста продължителни. Една част от либийското правителство беше против освобождаването на медицинските сестри, при това силно против. Смятам, че аргументите, които използвах, вероятно са ги впечатлили. Мисля, че настървението, с което подходих в Либия, двете ми пътувания и разговорите с полковник Кадафи в крайна сметка изиграха роля за развръзката. Това наистина беше последният шанс за освобождаването на медиците. Те бяха в лошо физическо и психическо състояние. Знаете, че те имаха и отвърдени смъртни присъди. Така че това наистина беше последната възможност за действия. Полковник Кадафи - неговите реакции и разговорите с него... Какво ви впечатли най-много в неговата личност? Той изглеждаше под влиянието на някакви наркотици или медикаменти. Състоянието му не беше съвсем нормално. Но преди всичко той съзнаваше какво прави и слушаше какво му говоря. Той усещаше тежестта на аргументите ми. А какво го накара да вземе решение? Мисля, че той си даде сметка, че освобождаването на медиците беше необходимост за подобряване на имиджа му в международен план. В този момент той изпитваше силна нужда от това - да направи образа си по-приемлив за останалия свят. Мисля, че си е казал: "Това е възможност да подобря имиджа си в международен план". Вие следите онова, което става в Либия. Разбира се. Следя онова, което се случва в Либия, в Сирия и в други райони по света. И какво мислите, тази страна дали заслужава този тип промени, които настъпиха там, тази съдба? Смятам, че във всички тези страни трябва да има демокрация. Но тя изисква по-специфични модели. Трябва да има и план В, тоест сега анархията трябва да бъде прекратена и властта трябва да бъде поета от стабилно правителство, което да установи трайно управление. Защото либийците, както и всички останали народи по света, заслужават стабилна демокрация. И вие не се учудвате, че промяната в Либия започна от Бенгази? От пътуванията си и онова, което научих, хората в Бенгази са по-сурови и по-непокорни. Да, наистина, революцията започна оттам. И това ме учуди само наполовина. За освобождаването на медицинските сестри говорим предимно в минало време. А промени ли то нещо в живота ви след това, остави ли знак в бъдещето ви? Не мисля, че е променило живота ми, но то се оказа важен етап в живота ми. Благодарение на него думата "свобода" се изпълни с нов смисъл за мен. Важно е да се осъзнае, че животът, лишен от свобода, не е живот. Мисля, че осъзнах това с пълна сила, когато видях сестрите за първи път в затвора. Останах с тях известно време и се опитах да им вдъхна надежда. Да, тогава го осъзнах напълно. Разбрах, че често отдаваме внимание на по-незначителни неща и пренебрегваме нещо много важно - отнемането на свободата. Политическата кауза или хуманитарната кауза? Коя от двете е по-ценна според вас? Мисля, че не бива да се делят. Двете вървят заедно. За доброто на хората трябва да има добра политическа класа и политици, заслужаващи уважение. Двете каузи не бива да се делят. А с какво се занимавате сега? Имам фондация, която помага на жените по света. Автор: М. Атанасов, оператор А. Атанасов