Светът е голям и ние в него - или коя награда заслужаваме

Ние и светът. Заминаващите българи и оставащите българи. История, на която плачат всички, защото „света е голям и спасение дебне навсякъде, но всъщност се разказва за завръщане...

Стефан Командарев:
„Имаше момент, в който се затруднявах. Момента, в който Сашко взима решение да се прибере в къщи, към България. И тогава дъщеря ми беше на 3 години и аз я попитах: „Абе, Ани, какво трябва на един човек да тръгне да се прибира към къщи?” А тя каза, че я питам най-лесното нещо на света....”Ами, да тръгне по „бялата пътечка”...И отиде да ми донесе стихотворението за бялата пътечка на Леда Милева и всъщност така се роди този основен епизод и ми е много мил и скъп....”

Американци, руснаци, араби вече са гледали нашия филм. А много повече тепърва предстои да го видят. И сигурно ще сме много горди. На нас успехът винаги ни се е виждал по-голям отвън. И блясъкът на успелите българи. Копнеем за промяна, а когато някой я предложи, започва съпротива. Героя на Зуека – Иво Чикагото знае защо сме такива. И защо понякога се разминаваме със света.

Зуека:
„Аз съм по-голяма част от българите. Основната черта е непостоянство. Слабост е втората черта. Жаждата, амбициозноста, тя липсва на българина. На мен самият понякога...”

Това ли е причината никога да не стигаме до края на мечтите си?

Зуека:
„Мисля, че това е. В капиталистическия свят, в който сме отскоро учат децата още от детската градина да правят избор. И после те знаят как, когато пораснат, когато отидат в университета. Българинаът не може да го прави това. Българинът не знае кое е положителното и кое отрицателното, той не може да се бори за себе си, от там идва цялата история...”

Стефан Команадарев:

„Това е част от нашия проблем, защото не сме гъвкави, предпочитаме статуквото, защото той е уютно нещо, а ние се отнасяме с недоверие към новите неща.Това са нашите остатъци от Ориента, защото успехите на българите се признават навън, а после и в България. Но има промяна. Срещам все по-често българи в самолетите. Светът наистина е голям и това помага да излезем от статуквото, че от Витоша по-високо няма и от Искъра по-дълбоко няма. Не, има. Но и нашето, и другото са хубави неща...”