Пъзелът Европа: Малцинствата и разширяването на ЕС

Като проява на разбирането, че вярваме повече на европейските институции отколкото на българските, все по-често сигналите за нарушени човешки права отиват в Брюксел вместо в София. В рубриката Европъзел ще ви разкажем за работата на двама български евродепутати по проблемите на нашите сънародници от съседните балкански държави. Досега в продължение на повече от месец ви разказваме за работата на българските представители в европарламента. Сигнали за негативно отношение или дори преследване на хора с българско национално самосъзнание не веднъж са стигали до Брюксел чрез българските евродепутати. Точките на напрежение - Сърбия и Македония. Евгени Кирилов, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите: Можем да направим едно сравнение, за да видим, че Сърбия все пак от гледна точка на добросъседството с нас води една много по-положителна политика. Това не значи, че не можем да бъдем критични по отношение на общата ситуация на българското малцинство в Западните покрайнини. Става дума за свободното движение през границата, за отделни чествания, където все още има съпротива, за някои чисто така вътрешни на регионално и местно ниво остатъци от миналото, които трябва да ги преодолеем. Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП: Не ни разбират много често какви са проблемите между нас и Македония, между нас и Сърбия, между нас и Турция. Тези проблеми идват от миналото. Аз затова казвам на моите колеги, особено на тези от Германия, които се смятат за специалисти по външна политика или специалисти по Балканите, че не може да се наричаш специалист, без да познаваш историята. Българският национален въпрос отдавна е в учебниците по история. България неколкократно подкрепи Сърбия по пътя й към Европейския съюз. За Македония в Евросъюза съдействие може да има след договор за добросъседство, чрез който да се решат спорните въпроси - това е една от позициите на пълно съгласие сред българските евродепутати в ляво и в дясно. Андрей Ковачев, евродепутат от ЕНП: За съжаление, това, което виждаме в сегашната република Македония е едно налагане, агресивно налагане на етническа идентичност базирана на антибългарска основа, представяйки исторически събития от Филип и Александър до Клеопатра и цар Самуил до възрожденците като македонски, които нямат нищо общо с България. Евгени Кирилов, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите: Ние успяхме да предложим и да утвърдим на гласуване редица поправки в тази област, вкл. и спорните въпроси с миналото, вкл. и всички тези въпроси свързани с манипулациите, с националистическия курс, с езика на омразата, всичко това постепенно се разбра и мисля, че би трябвало вече да се е разбрало и от македонските власти, въпреки че за съжаление не виждаме движение. Недостатъчно движение се отбелязва и по основния спорен въпрос с Турция, както българската дипломация често нарича проблема с имотите на българските бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. Натиск от Брюксел по въпроса не е необходим, смята Андрей Ковачев - напредъкът зависи от политическата воля на Анкара и София. Социалистите са по-настъпателни - ако няма напредък за обезщетенията, казва Евгени Кирилов, ще трябва да го подчертаем при преговорния процес на Турция. Към момента неизпълнението на ангажиментите по Ангорския договор за обезщетяване на българските бежанците от страна на Турция е отразено в две резолюции на Европарламента.

Репортаж на Весела Смилец, Емил Милев и Миглена Гайдарова