Лек спад на младежката безработица у нас

Близо 74 000 млади хора на възраст до 29 години са без работа, което е с около 6 000 по-малко спрямо година по-рано, отчитат от Агенцията по заетостта. За първи път от началото на 2009-а насам, безработицата у нас намалява. За април равнището й е 11,8 %. Проблемът с младежите  без работа продължава да е един от основните у нас. Със стартирането на оперативна програма “Човешки ресурси” и схемата “Младежка заетост” около 7 500 младежи  ще могат да кандидатстват за 6-месечни стажове или обучение на работното място, допълват от агенцията. Същевременно от Министерството на труда събщиха, че страната ни ще разполага със 110 млн. евро от Европейската комисия за борба с младежката безработица. Парите трябва да се оползотворят през тази и следващата година. Те ще се изразходват по плана за изпълнение на "Европейската гаранция за младежта". Неговата цел е да съдейства младите хора под 25 години за могат да получат конкретно предложение за работа до 4 месеца, след като са напуснали образованието си или са останали без работа, без да е от значение дали са регистрирани в бюро по труда или не. Предложението  трябва да бъде за работа, чиракуване, стаж или продължаващо обучение и да е съобразено с индивидуалните нужди на всеки млад човек.

Ласло Андор – член на ЕК:  "Гаранция за младежка заетост" е един чадър, под който трябва да се разгърнат много реформи. Тъй като програмата поставя един срок от 4 месеца, тя служи като стимул за младите хора да си търсят работа колкото се може по-скоро сред като останат без работа или веднага след като напуснат училище.

Вижте експертното мнение на Ласло Андор за младежката безработица  у нас и в Европа. ­ Този месец еврокомисарят Ласло Андор гостува в България, за да открие инициативата “Младежта в движение". Кампанията цели да информира младите хора за възможностите, от които могат да се възползват по програмите за мобилност, образование, и трудова заетост в чужбина. На 19 май от Българската академия на науките представиха втората част на икономическия доклад на академията, който беше посветен на социалното неравенство у нас и на заетостта през изминалата година. Вижте изводите от първата част на доклада  - за очаквания ръст на икономиката на България в следващите години, също кредитни и депозитни прогнози. Според икономистите, от БАН през 2013 година отново е отчетено намаляване на заетостта, но през тази се очаква леко подобрение на пазара на труда. Измененията обаче, ще са минимални. Икономистите прогнозират тази година да започнат работа едва 20 хиляди души, а до 2016 година новите работни места няма да надхвърлят 100 000.

Любомир Димитров  - икономист БАН: Въпреки очаквания икономически растеж, ние не очаквахме някакви опдобрения в броя на заетите и респективно в нивото на безработицата. През 2013-та година трябва да се отбележи, че спада на заетостта намали своите годишни темпове на изменение.

Във видеогалерията - вижте цялото становище на икономиста Любомир Димитров за заетостта и безработицата у нас. Въпреки умерените оптимистични прогнози, негативите за финансовото състояние на българите ясно изпъкват в доклада на БАН Икономистите отчитат, че всеки четвърти българин търпи лишения. Вижте от какво най-често се лишаваме заради липса на средства и кои професии са най - добре платени у нас.

Проф. д-р Васил Цанов - БАН: Неравенството в България показва едно вълнообразно движение  - периоди на увеличаване и намаляване, но важнато е да се отбележи, че то е в период на нарастване

Във видеогалерията - вижте къде е страната ни сред останалите държави по отношение на неравенството и които са най - рисковите групи у нас, застрашени от бедност в интервю на професор Цанов. България е страната в ЕС, която поражда най-големи проблеми, от гледна точка на критериите на кохезионните политики на ЕС, се посочва още в доклада. През последните 10 години неравенствата между отделните региони в страната нарастват с над 40%. Най-уязвим е Северозападният район, който е и най-изостаналият не само за България, но и в целия Европейски съюз.