Чечения - когато не говорят оръжията

Това е “Сърцето на Чечения” – най-голямата джамия в Европа. Построена е преди година и половина срещу площада в Грозни, където някога Дудаев обявява независимост. Днес джамията е един от символите на следвоенна Чечения.

“Всевишният ни помогна. Това е гордост за всички мюсюлмани. Голямо
благодаря на Рамзан. Това е голям подарък за нас.”

В Грозни на очи веднага се набиват хвалебствени плакати и портрети
на Рамзан Кадиров, които те връщат в едно позабравено в Европа
време на авторитаризма. Публично критики срещу чеченския лидер
няма. Според местните власти животът върви по мед и масло.

Тимур Алиев, медиен съветник на президента: “След войната имаше социални проблеми, проблеми в здравеопазването, безработица, недостиг на училища, детски градини. Но това се реши. Днес ръководоството на републиката смята, че и въпросите с правата на човека са отишли в далечното минало. И че тези в социалната сфера са решени. Ако не на 100, то на 90 процента.”

Връщам се в Грозни след 8 години, но градът няма нищо общо с онази
призрачна развалина по време на войната. Чеченската столица –
жилища, болници, училища – всичко е изградено наново. Тук,
например, строят комплекс от небостъргачи, а тук ще има нова
президентска резиденция. Властите твърдят, че даже кризата не е
повлияла особено. От Москва продължават да наливат милиони.

Но Чечения има и друго лице.

Мнозина правозащитници критикуват Кадиров, че нарече облицования
със скъп мрамор централен грозненски булевард “Владимир Путин” -
руския премиер, при когото започна втората чеченска война. Други
смятат, че за лъскавата обвивка на Чечения президентът харчи
твърде много и то по не дотам прозрачен начин. В същото време
официалната руска статистика сочи, че безработицата, например, е
близо 50 процента.

Ръководителят на най-голямата руска правозащитна организация
“Мемориал” Олег Орлов казва, че много е премълчавал заради страх
от разправа. Решил да каже повече след убийството на Наталия
Естемирова, представителя на “Мемориал” в Грозни.

Олег Орлов, „Мемориал”: „Това е абсолютна власт на един човек. Рамзан Кадиров и хората му не се стесняват публично да говорят неща, които са в пълно противоречие с руската конституция, със законите на Русия. Твърдения, например, че трябва да се разстрелват хора без съд и следствие. Твърдения, че за действията на бунтовниците трябва да отговарят всички членове на семействата им. Затова отново има връщане към предишните незаконни методи – отвличания, измъчвания. Това започна през 2008 г. и много силно се прояви през 2009 г. Отново бяха задействани незаконните тайни затвори и се стигна до случаи на публичен разстрел. И разбира се,
абсолютно неудобни са правозащитниците – тези които говорят и
отразяват реалността.”

Орлов, а и други експерти, смятат че Кремъл си затваря очите в името на крехкия мир. И днес, почти година след края на контратерористичната операция в Чечения остават 33 руски военни поста. В планините още има бунтовници-терористи. Хората се опитват да забравят войната, но това не е много лесно.

Хасан Баиев и Дмитрий Беловецки - чеченец и руснак, лекар и журналист. Двама души извън политиката. Двама приятели. Докато отразява военните събития, Дмитрий месеци наред живее у Хасан. Самият Хасан с риск за живота си остава да работи в Чечения като лекар през войната и спасява от смърт хиляди – както чеченци, така и руснаци.

Д-р Хасан Баиев, лекар: „Имам много приятели руснаци. Те прекрасно ме посрещат, прегръщаме се, но тази война остави следа. И бих казал много негативна следа, защото в продължение на 10-12 години пропагандата толкова силно се насади в главата на много руснаци, че те се боят от думата „чеченец”. А ние сме хора, както всички. Смятам, че трябва да си простим и да живеем в мир”

Дмитрий Беловецки, журналист: „Израстна цяло поколение – както тук, така и там, което е минало през войната. Говоря за руснаците, които са воювали, и се събират всяка година, организират паметни вечери за загиналите. И там в Чечения – много младежи, които през 94-та са били на 5 – сега са възрастни хора, които са видели смърт и разруха. Не знам колко време трябва да мине и да се забрави това. А всички тези победни символи, транспарантите в Грозни – ами като се наливат толкова пари...”

Върховете на Кавказ не се виждат даже от високите кули на Кремъл.
Когато започваш да се ровиш в миналото, започваш да разбираш колко
още е прясна раната, която чеченските войни са оставили у двете
страни. Ще минат години преди да забравят. Дано да забравят.