Американската администрация на президента Обама е готова с новата си ядрена стратегия. Тя ограничава случаите, в които Вашингтон ще прибегне до ядрен удар, дори и при самоотбрана.
Американската администрация на президента Обама е готова с новата си ядрена стратегия. Тя ограничава случаите, в които Вашингтон ще прибегне до ядрен удар, дори и при самоотбрана. Документът предвижда отказ от разработка на нови арсенали и съкращение на съществуващите. Новината идва 48 часа преди Обама да подпише в Прага новия договор за контрол на въоръженията с Русия.
Американският Конгрес изисква преглед на ядрената стратегия от всяка администрация, но очакванията към Обама бяха големи. Той обеща да сложи край на мисленето от Студената война и получи Нобел за мир, включително и заради визията си за безядрен свят. Сегашният президент изложи вижданията си преди година именно в Прага, където в четвъртък ще подпише новия договор с руския си колега Медведев.
Барак Обама - президент на САЩ: "Ясно и убедено заявявам решимостта на Америка да работи за мир и сигурност в свят без ядрени оръжия. Аз не съм наивен. Тази цел няма да бъде постигната бързо - вероятно не и докато съм жив. Нужно е търпение и постоянство."
Според наблюдатели на преговорите в Женева Москва е успяла да се наложи като равен партньор и е постигнала договор, основан на пълния паритет. Кремъл смяташе договорите със САЩ от 90-те години за ощетяващи и сега приветства края на дискриминационни мерки като например постоянното присъствие на американски инспектори в руски оръжеен завод. Русия обаче не успя да наложи ограничения по спорния въпрос за американския противоракетен щит и се задоволи с признание от Вашингтон за връзка между нападателните и отбранителните арсенали.
Сергей Лавров - министър на външните работи на Русия: "Русия ще има право да излезе от новия договор СТАРТ, ако в количествено и качествено отношение американският противоракетен потенциал започне да засяга ефикасността на нашите стратегически ядрени сили."
Следващото предизвикателство е ратификацията. Обама може да се затрудни при намирането на нужните 67 гласа в Сената, особено, ако процесът се проточи след изборите през ноевмри. Подобни проблеми в руския парламент не се очакват, но Москва настоява за синхронна ратификация.