Преди изборите в Турция

В Турция ще избират пряко президент за първи път в неделя. Досега държавният глава се определяше от парламента. Приема се, че изходът е предизвестен - победител ще бъде Реджеп Ердоган, който от 11 години е на премиерския стол. На какво се дължи възходът на Ердоган, пред какви предизвикателства е изправен и какво следва за България? Реджеп Таийп Ердоган - политикът, който умее да печели избори. Лидерът, който обича победата. Премиерът, който иска силна Турция.

Реджеп Ердоган, министър - председател на Турция: "Решен съм като президент да продължа изграждането на нова Турция. Братя и сестри, моля ви, не пренебрегвайте вота в неделя. Ако ми дадете тази възможност, ще продължа свещеното пътуване, започнало в Истанбул."

Пътуването нагоре във властта започва през 1994 г., когато е избран за кмет на Истанбул. Следващата стъпка е направена през 2002 г., когато със своята Партия на справедливостта и развитието печели властта, както и всички следващи избори оттогава досега, включително местните през март. Ще спечели и предстоящите и основната причина е икономическия подем на Турция.

Димитър Бечев, директор на Европейски съвет за външни отношения - София: "Въпреки че нивата на растеж паднаха през последните две години спрямо това, което видяхме през 2010-11 г., стопанството на Турция продължава да се развива с много бързи темпове, хората знаят, че живеят по-добре отколкото преди 10-15 години и това предопределя техния избор."

В Турция обаче не всички харесват Ердоган. Демонстранти го наричат диктатор. Рейтингът му падна след протестите за парка Гези, корупционния скандал, в който беше замесен и забраната на Туитър и Youtube.

"Ердоган е поляризираща фигура - или го обичаш, или го мразиш от дън душа, няма средно положение. Няма и алтернатива сред другите кандидати."

За поста Ердоган има двама съперници. Екмеледин Ихсаноглу - кандидат на основните опозиционни партии - Народнорепубликанската и Партията на националистическото действие. Другият е Селяхаттин Демирташ от прокюрдската Демократична партия на народите. Но ако те не са смятани за заплаха за победата на Ердоган, след изборите предизвикателствата пред него ще са много и едно от тях ще е конфликтът в съседна Сирия.

Димитър Бечев, директор на Европейски съвет за външни отношения - София: "Външнополитически Турция заложи на бърз обрат в съседната държава, но режимът на Асад се стабилизира и вместо Турция да успее да влияе на процесите там и да ги насочва в определена посока, насилието започна да идва в самата Турция. Това е една 900-километрова граница и рисковете са безброй."

Заради външни кризи и вътрешни проблеми, скорошен пробив в преговорите на Турция с Евросъюза не се очаква. А за България най-важният въпрос, според Димитър Бечев, е един - как страната ни да спечели от икономическия бум в Турция. И ако името на следващия турски президент изглежда ясно, мнозина се питат дали в Анкара ще се повтори сценарият от Москва на размяна на постове между президент и премиер и дали, след като Ердоган заеме президентското кресло, за предшественика му Абдулах Гюл ще остане премиерския стол.