Всеки четвърти младеж отказва да работи

Близо два пъти се е увеличила младежката безработица в България през годините на икономическата криза. За съжаление фактите ни нареждат на второ място в Европа. Експерти, синдикати и работодатели днес се събраха, за да  търсят решение на проблемите. От изнесените данни се оказва,че всеки четвърти младеж отказва да работи или да си търси работа. Сред основните причини за младежката безработица са лошите икономически условия, разминаването между предлаганото от работодателите заплащане и очакванията на търсещите работа, както и недостатъчна квалификация. България е на второ място по ръст на безработицата сред младежите в Европейския съюз през последните четири години, показва изследване на Евростат. Тенденцията е към нарастване - от 15% през 2009-та, процентът на младите хора без работа е достигнал 28 на сто през миналата година. От януари до юли - над 36 хиляди младежи у нас са започнали работа - сочат данни от Агенцията по заетостта. В същото време все повече стават тези с начално или още по-ниско образование, които не могат да си намерят работа. Всеки трети безработен до 29 години е завършил в най-добрия случай 4-и клас. И докато тази тенденция е лесно обяснима, много силно тревожи фактът, че в бюрата по труда, все по-често се регистрират образовани младежи - с диплом за средно и висше образование. Такъв е наприемер случаят на Росица Антова, тя е на 25 години. Завършва социология в Софийския университет и много бързо се сблъсква с реалността.

Росица Антова: "В период от завършване на висшето образования до започвне на работа беше 9 месеца, в които отчетох много неуспешни опити да намеря място, което да съответства на квалификацията и на моите изисквания за заплащане, разположение и др. Съответно работата, която започнах и на която ме оставиха след стажа беше по програма към бюрото по труда".

Другата гледна точка по проблема е на работодателите - те се оплакват, че често пъти кандидатите за работа, са с недостатъчна квалификация, или образованието им не съответва на предлаганите позиции. Следващата история от Благоевград е типичен пример. Сашо Въжаров е управител на фирма за производство на резервни части на машини, където работят 160 души.

инж. Сашо Въжаров - управител на машиностроителна фирма: "Подготвени кадри в тази област Благоевград няма. И затова се налага ние да си ги подготвяме и в това губиме около 3-4, 5,6 месеца, за да може хората в някаква степен да навлезат в професията..."

Младите хора, които работят в тази фирма са с образование, различно от областта на машиностроенето. Сред тях има завършили педагогика, психология и банково дело.

Каква е причината да работиш тук, а не по специалността? Николай Колевски - работник: "Ами всъщност аз работих за кратко и по специалността си, но не бях удовлетворен от заплащането до някъде и затова."

Въпреки, че в машиностроенето липсват квалифицирани кадри, много от завършващите млади хора в Благоевград остават без работа. Невена Малакова ще получи след месец магистърска диплома по екология. Опитите й да си намери работа по специалността обаче са неуспешни.

Невена Малакова - студент: "Винаги отговорът е бил един и същ, че за момента няма свободни места или ще излезнат конкурси, които така и не излизат..."

Един от основните проблеми, както се видя от този репортаж, е че няма специализирани паралелки, които да подготвят младите за работа със съвременни технологии в производството.