2009-та е обявена за международна година на астрономията от ЮНЕСКО и ООН. Историческият повод за това е навършването на 400 години от първото астрономическо наблюдение през телескоп на Галилео Галилей. А тазгодишната цел на учените от НАСА и Европейската космическа агенция е да хвърлят поглед още по-далеч в безкрая на Вселената.
Принципът "Око да види, ръка да пипне" ще получи нови измерения през тази година, обещават астрономите. Това, което виждаме с просто око, е само малко парченце от голямата картина, уверяват те. Останалото е в невидимата част от електромагнитния спектър. Преди четири хиляди години хората просто са се взирали в небосвода. Преди 400 Галилей ги е доближил с помощта на телескопа. А през последните 40 години мощни оптични уреди от Земята и сателити около нея трупат нови и нови данни за Вселената и нейното минало.
През 2009-та, годината на астрономията, Европейската космическа агенция очаква още разкрития за Големия взрив от сателита "Планк" и космическия телескоп "Хершел".
Проф. Джовани Бинями: "Те ще ни позволят да проучим Вселената като надникнем в междуздездните мъглявини, които са интересни, защото може би именно в тях се синтезират големите молекули на живота".
Микровълни и инфрачервени образи - следите от Големия взрив остават. От тези детайли учените сглобяват образи и получават части от отговора на Големия въпрос - откъде идваме. И има ли други като нас във Вселената.
Проф. Джовани Бинями: "Мога да се обзаложа, че до десет години ето тук, в тази стая, може да обявим откриването на нова Земя, на планета със същите размери, температура и вода като нашата".
Европейската агенция и НАСА не крият, че основната им цел на този етап е търсенето планети с подходящи условия за живот или на такива, където може би има живот.