38 варненци с деменция чакат ред за настаняване в специализирани домове. Местата не достигат. Често роднините на хората с деменция нямат средства и физическата възможност да се грижат за тях. Единствената възможност остават частните хосписи, но услугите там струват скъпо.
75-годишната Милка Георгиева от Варна се грижи сама за сина си, който е с деменция. Жената е с 95% инвалидност. С времето силите й все повече я напускат и става все по-трудно да поддържа чистотата в дома си и да се грижи за хигиената на сина си.
Милка Георгиева: Принудила съм се два пъти в месеца да идват и да го къпе един човек, плащам по 50 лева.
Доходите
на жената са ниски и не достигат, за да
обгрижва сина си, затова иска той да
бъде настанен в дом.
Милка Георгиева: С 200 лева вие можете ли да изкарате месеца с болен човек. Храната се плаща, 140 ли ми казаха или 150 лева, 100 лева къпането и чистачката.
Жената се е обръщала за помощ към различни институции, но без резултат. От Общинския съвет са й отказали и еднократна финансова помощ. От ТЕЛК пък намалили инвалидността на сина й от 96 на 91 процента.
Милка Георгиева: Къде мога да го заведа, кажете ми!
От
дирекция “Социално подпомагане”
обещаха през юли синът на Милка Георгиева
ще бъде посетен от служители на ТЕЛК.
Ще се търси и възможност да бъде настанен
в социален дом. Възрастната жена се
надява на помощ, за да получи синът й
достойни условия за живот.
Чуй новините
Подкаст
