Любчо и чудесата

Любчо Еленков е едно от най-обичаните деца на Българската Коледа. От три години всички вие му помагате, а резултатите показват, че на Коледа наистина стават чудеса. Любчо и баба му продължават да се борят с детската церебрална парализа.

Любчо вече играе физическо. Любчо хвърля топка. Любчо има приятели. Звучи ви съвсем в реда на нещата. Но си представете, че само преди две години той не можеше да ходи.

Лилия Станчева, учител по физическо възпитание на Любчо:
- Децата много са привързани към него, чувстват се ангажирани към него и като братче си го гледат.

Воин, съученик на Любчо:
- Когато падне, ние всичките отиваме и го вдигаме. Това правим.

След физическо Любчо ни показва какво друго е научил за една година. Вече може да пише някои букви и цифри. Учи се да смята и дори да чете. Казва ни на колко е годинки и ни го пише.

Любчо:
- На осем!

Тази цифричка на белия лист за бабата на Любчо Санка струва повече от 8 тона злато. Тя е неотлъчно до детето. Води го на плуване, на процедури, дори на шах. А когато питат Любчо какво работи баба му, той казва: баба ме обича.

Санка Христова, баба на Любчо:
- Ами като виждам, че детето е обичано и е прието добре, аз съм щастлива. Въпреки голямата ми мъка в душата.

Мъката няма как да е малка. Пияният шофьор, който убива родителите на Любчо я е посял завинаги в сърцето на Санка. Но тя си има една утеха. И ни казва любимия си стих, сякаш писан от Любчо за нея. "Знам, че няма да се върне мама, но аз ще те обичам и за двама."