Надежда Нейнски за дипломатите с досиета и Шенген

Как ще завърши един от най-значимите скандали в нашата дипломация - този с агентурното минало на 45 % от дипломатите ни, и какви са шансовете ни безпроблемно да влезем в шенгенското пространство в първата половина на 2011 година? Това бяха само част от въпросите, на които отговори Надежда Нейнски - евродепутат от ЕНП и бивш външен министър на България, в студиото на сутрешния блок на БНТ.

Скандалът с агентурното минало на голяма част от българските дипломати има в същината си един голям дебат - този за отношението ни към хора, които имат зависимост към бившата Държавна сигурност, и оттук трябва да се тръгне, отбеляза Надежда Нейнски. Процентът на зависимите хора във Външно министерство изненада всички, но се видя, че има такива и в политическите кабинети, и в митниците, и в прокуратурата, и в МВР. "Големият дебат е какво се случва и може ли на ключови позиции в държавата да бъдат хора, които имат подобен вид зависимости. Моят отговор е не", категорична бе тя.

Целия разговор вижте във видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водеща: Добро утро отново на тези, които в момента се присъединяват към нас и включват телевизорите си. Гост на "Денят започва" е евродепутатът от Европейската народна партия, а също и бивш външен министър на страната ни, Надежда Нейнски. Добро утро и Честита нова година, разбира се.

Надежда Нейнски: Добро утро. Честита и на вас.

Водеща: От новогодишната баница какво ви се падна? Министър Ангелов преди малко каза, че парата е хванал.

Н. Нейнски: На мен ми се падна приятна изненада, което винаги е добре за началото на годината. Защото изненадите могат да бъдат добри, могат да бъдат и лоши, така че само на изненада не бих се зарадвала, но приятна изненада това вече е нещо. . .

Водеща: Да започнем с изненадата, голямата, която се случи в края на миналата година в дипломацията ни - скандалът с дипломатите ни с агентурно минало. В края на миналата година беше завръзката. Развръзката очевидно ще е сега. Как я виждате?

Н. Нейнски: Смятам, че този въпрос в същината си съдържа един голям дебат. И това е дебатът какво е отношението ни към хора, които имат зависимост в миналото, и то към бившата Държавна сигурност. Според мен оттам трябва да се тръгне, защото присъствието на хора, зависими от Държавна сигурност, се оказа, че не е единствено и само във външно министерство, макар че процентът на хората, зависими, там според мен изненада всички ни. Но се видя, че има хора и в политическите кабинети, и в митниците, в
прокуратурата, в Министерство на вътрешните работи. Тоест големият дебат е какво се случва и може ли държавата да бъде управлявана. . . на ключови позиции в държавата да бъдат хора, които имат подобен вид зависимост. И моят отговор е не. Винаги е бил не. И веднага ще обясня, че това не е въпрос на реваншизъм,
това е въпрос на прекъсване на зависимост от фактори, които нямат нищо общо и не кореспондират с националните интереси. И тук ще върна към един дебат в края на годината - има ли добри и лоши ченгета, както обичаме да го наричаме. И според мен с откриването на този дебат се търси алиби за част от хората, които са работили за Държавна сигурност. И аз ще говоря единствено и само за Министерство на външните работи. И за да отговорим правилно на този въпрос, според мен трябва да си отговорим на един друг въпрос - била ли е независима българската външна политика по времето на тоталитарното управление на България. Според мен дори и хора, които не се занимават с политика, знаят, че не е била независима. България беше част от една система на Варшавския договор, беше подчинена на външната и вътрешната политика на Съветския съюз. И е нормално да си дадем отговора, че при политика, външна политика, която не е независима, няма как част от добрите, да кажем, зависими от Държавна сигурност, да работят за българските национални интереси. Това е простият отговор на този въпрос. Някой би казал - нещата са много по-сложни. Но според мен тази сложност на нещата се свежда именно до това, до тази зависимост, която дори
и хора от различни политически сили си дават сметка, че не може да бъде. . . че България не може да продължи напред, ако тази зависимост продължава да действа. И тази зависимост трябва да бъде явна, тя трябва да бъде ясна за обществото и обществото трябва да даде отговор на тази зависимост. И според мен този дебат ще бъде и много сериозен дебат в началото, ако не и през цялата година, защото знаете, че ние влизаме в изборна година и
много от въпросите, не само от икономически и политически, но и от морален характер, ще бъдат поставени през тази година.

Водеща: Като казвате обаче алиби, може би е редно да припомня позицията на президента. Той предложи индивидуален подход спрямо всеки един от тези 33-ма български дипломати, които в момента ни представляват зад граница. Премиерът веднага отхвърли този подход. Кой е на ход в момента?

Н. Нейнски: Аз затова казвам, че тук не може да има индивидуален подход. И затова въпросът трябва да бъде политически зададен по отношение на това дали е била зависима или независима външната политика. Защото аз чувам не само от устата на президента, но съм чувала дори и от устата на министър-председателя тази теза, че има и добри, има и лоши. Как точно ги дефинираме добрите и
лошите, при положение, че за мен единственият критерий могат да бъдат българските национални интереси? Не може да въведем друг критерий, такива, които са ни по-близки или които са ни били приятели, или такива, с които ние сме имали възможност да работим по-дълго време, да бъдат добрите, а останалите да бъдат лошите зависими, нека да не ги наричаме ченгета, но хората,
които са били зависими от Държавна сигурност. Дори и хора, които са нямали отношение и не познават начина, по който е функционирала тази структура в миналото, много добре знаят, че там зависимостта, както се казва, не е била случайна и тя се е изразявала в определени ангажименти, които е много трудно да бъдат прекъснати, зависимостите са се създавали по най-различни начини. И в крайна сметка тези хора. . . аз дори си мисля, че дори и за самите тях е едно облекчение, че тази истина излиза наяве, защото независимо от, така, публичния ефект, те на
практика. . . самите те прекъсват тази зависимост и по този
начин не могат да бъдат шантажирани с тяхното минало.

Водеща: Как бихте постъпили в тази ситуация, ако днес бяхте външен министър?

Н. Нейнски: Аз смятам, че ако направим този дебат действително публичен и ако правителството вземе много ясна позиция. . . но като казвам ясна позиция, тази позиция трябва да бъде не само по отношение на дипломатите, които са зависими, а изобщо спрямо
зависимостта от Държавна сигурност, пак казвам, тук става дума за МВР, за прокуратура, за съдии, които са били зависими, излязоха твърде много истини, да го наречем, за миналото на България. Ако тази позиция е еднозначна и категорична, аз смятам, че в този дебат правителството има шанс да спечели тази битка, нали, нека да не кажем с президента, но с хората, които подкрепят другата теза, или най-малкото да се направи една черта между миналото и настоящето. А бих казала, че начинът, по който ще решим този проблем в настоящето, ще има отношение към бъдещето на България. Ето, ние говорим и по една друга тема - за Шенген, говорим за борбата с престъпността и корупцията. Няма как хора, които са зависими от невидими структури в момента, защото Държавна сигурност като система в момента, институционализирана, не съществува, но голяма част от тези хора са обвързани с корпоративни или други интереси. . . няма как, когато имаш зависимост от тях, да бъдеш свободен във взимането на своите решения, дори и по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията, дори и по отношение с митническите измами. Значи, тази зависимост трябва да бъде достатъчно ясна за обществото и всяка една. . . ако щете, всеки един човек или всяка една политическа сила да се произнесе спрямо нея. Аз гледам сега и дебата по отношение, не знам как е протекъл през годините, но виждате, че политически. . . да кажем, всички политически сили еднозначно заявяват, че. . . и приеха тогава Закона за отварянето на досиетата. Сега БСП
започва, част неговите представители, да казват, че било грешно решение или че било прибързано и т.н. Но ние си спомняме, че в крайна сметка в края на управлението на тройната коалиция беше постигнат политически консенсус за отварянето на досиетата, един консенсус, който трябваше да бъде постигнат много по-рано. Знаете, че в останалите централни и източноевропейски държави
този въпрос беше решен много отдавна. Колкото по-рано беше решен, вероятно България щеше да има по-малко неприятности по този път. Но така или иначе в момента, при наличие на такъв консенсус, трябва всеки да поеме своята отговорност, включително и президентът на републиката. И аз съм убедена, че на следващите дебатът. . . на следващите президентски избори този проблем ще бъде поставен, защото, пак казвам, това не е проблем за миналото, това е проблем за бъдещето на България, за начина, по който България ще върви оттук нататък. И няма да се чудим защо интелигентни хора с опит взимат най-неочаквано най-неочаквани решения. И ключът към причината за взимането на тези неочаквани решения, често пъти извън всякаква логика, е именно такава зависимост, която те не могат публично да обявят, но която ги превръща по-скоро в пленници на миналото, отколкото
в хора, които чертаят бъдещето на страната ни.

Водеща: Имате ли обаче обяснение защо правителството на Иван Костов преди десет години и повече не започна и не приключи дебата с обвързаностите ни, тайни и явни, с бившата Държавна сигурност?

Н. Нейнски: Веднага казвам. Всъщност правителството на Иван Костов беше първото правителство, което постави въпроса за отварянето на досиетата. И тогава беше създадена комисия, начело на която беше тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Само че тогава Конституционният съд излезе с едно решение, според което хора, които са картотекирани само, не могат да им бъдат открити досиетата. . . И на практика процесът беше блокиран, беше отворена само една част от досиетата. След това, при идването на Симеон Сакскобургготски, проблемът беше изцяло. . . така, решаването на проблема беше изцяло блокирано. Ако си
спомняте, имаше няколко неща. Първо, комисията на Методи Андреев беше разформирована, а и си спомняте онзи прословут скандал с Бригадир Аспарухов, който на практика щеше да се превърне в причината, поради която България да не може да постигне своите външнополитически цели. Така че по времето на. . .

Водеща: Говорите за това, когато той стана съветник на Симеон Сакскобургготски.

Н. Нейнски: На Симеон Сакскобургготски, точно така. Тоест
правителството, от което аз бях част, започна процеса на
отварянето на досиетата. Но по-късно се оказа, че
Конституционният съд, който всъщност взе това решение, голяма част от съдиите бяха обвързани. . . са били обвързани с Държавна сигурност, което обяснява и решението, което те са взели. Както се казва, никой няма да създаде закон или да пусне закон по-скоро, който да уязви самия него. Така че това решение на практика блокира процеса тогава и за съжаление не можаха да бъдат отворени досиетата. След това започна отново един дебат. Ако си спомняте, Румен Петков започна да отваря избирателно досиета на известни журналисти, което вдигна общественото мнение. И под обществения натиск, малко преди България да бъде приета в Европейския съюз, беше приет Законът за отварянето на досиетата, с което се създаде законовата база, за да могат досиетата да бъдат. . . Защото дори и част от нас да сме имали подозрение към един или друг човек, при положение, че няма законово основание, никой не може и няма правото да посочи с пръст друг човек или да го санкционира, или да го спре от
някакво назначение, ако няма подобно доказателство. Но за мен остава неясен въпросът защо примерно това правителство, което. . . ето, външният министър, министър-председателят заявяват своята позиция срещу Закона за досиетата, но същевременно са изпращани и дипломати, които са имали досиета. Логично е, когато
имаш такъв закон, който ти дава правото да го проверяваш, тези хора да бъдат проверени, за да не се стига до ситуации, в които да отзоваваме хора, които са изпращани така или иначе преди месеци. Но пак казвам, за мен въпросът е какво ще се направи оттук нататък и как правителството. . . и ще има ли кураж правителството да стигне докрай и в дипломацията, и по отношение на други сфери, които имат пряко отношение към сигурността на
страната. Защото това е нещо, което е изключително важно и чувствително за обществото ни в момента.

Водеща: Да се върнем обаче на детайлите, защото там е дяволът, както обичаме да казваме. Механизмът по отзоваването на въпросните 33-ма посланици, които в момента ни представляват зад граница, как ще се случи той, при положение че това е общо решение между премиера и президента, които, както знаем, са на диаметрално противоположни позиции? Ще ви питам така. Неофициално се коментира вариант "Б", тъй като президентът едва ли ще се съгласи анблок да подпише указа за отзоваване - външният министър ги вика на едни по-дълги от обичайното консултации тук, в София, същевременно в мисиите ни са назначавани временно
управляващи. . . и така докато мандатът на президента изтече тази година и има новоизбран президент. Как ви се струва този вариант "Б"?

Н. Нейнски: Аз се усмихвам, защото един приятел през празничните дни ми зададе следния въпрос, за който аз не се бях замисляла. Той каза така - а какво ще кажете, ако правителството играе по начин, по който заявява политическа воля, както е модерно в момента да се каже, съзнавайки, че не може да направи втората крачка, т.е.
хем вълкът сит, хем агнето цяло, хем президентът запазва
посланиците, хем правителството е заявило, че то е на обратната позиция и че иска да ги отзове, но, видите ли, няма как да се случи. Така че той казва ще видим какво ще се случи процедурно оттук нататък. Разбира се, това, което вие коментирате. . . т.е. въпросът е доколко са искрени в заявените намерения хората от правителството. Това - доколко са искрени, ще видим от техните следващи стъпки. Това, което вие казвате като вариант "Б", е възможно. Ако се стигне наистина до ситуация на невъзможност да
се преодолее процедурата, да кажем, по редовния начин, по нормалния начин, тогава това е една опция, с която ние можем да запазим статута на тези хора, но да ги изтеглим от държавите, в които те са действащи посланици, като съответно ги заменим с временно управляващи. Тук веднага ще има хора, които ще кажат, че това ще доведе до свалянето на нивото на съответните държави
пък в България, защото обикновено нещата стават на реципрочна основа. Но за мен сигналът, който България ще даде към Европа, защото много голям. . . без да подценявам останалите държави, но сигналът, който сме пратили с тези посланици, в Европейския съюз е изключително негативен за България. Сигналът, който ние
ще дадем към Европа, е изключително важен. И според мен трябва да се търси вариант, в който тези хора да бъдат изтеглени от европейските страни.

Водеща: И последен въпрос, за да приключим тази тема. Кой ще спечели и кой ще загуби, ако този въпрос започне безкрайно да се протака във времето, защото и това не е изключено?

Н. Нейнски: Ще загуби България, изключително много ще загуби България, защото тази тема. . . Вие знаете, че всеки един от и посланици, и наши партньори, и министри в съответните европейски държави, които са дискутирали този въпрос, винаги дипломатично са казвали - това е въпрос, който България трябва да реши сама, и са
отклонявали темата. И според мен това е тест за демократичност, за политическа воля, да използваме отново този израз, и за начина, по който България съумява да реши проблемите си с миналото. Защото. . . от този тест зависи отношението на Европа в много други отношения. Примерно винаги се казва - няма пряка връзка, аз отново се връщам към темата с Шенген, няма пряка връзка между въпроса, да кажем, с ромите и въпроса за Шенген. Няма пряка връзка, сега някой ще каже, по въпроса с досиетата и Шенген. Да, пряка няма, но непряка има, защото Шенген е въпрос на доверие, защото онова, което се каза за България в това прословуто писмо на министрите на вътрешните работи. . . аз искам да обърна вниманието, че последното писмо, което беше изпратено . . .(не се разбира - бел.ред.). . . е от министрите на вътрешните работи, а не от експерти на Европейската комисия, т.е. от политически лица. Те правят политическа оценка за причините, поради които България на този етап не може да стане част от Шенген, което означава, че. . . политическата оценка се
прави въз основа на политическото доверие. Всичко е политическо доверие, включително начинът, по който те ни наблюдават, че решаваме такива важни въпроси, които за Европа дори не подлежат на коментар. Защото някой би казал. . . нали, аз слушам различните дебати, че всички дипломати едва ли не имали отношение към разузнаването и били шпиони във всичките останали държави. Искам да кажа обаче нещо много ключово. Аз не знам дали всички дипломати от останалите държави са шпиони или не, но
мога да кажа, че да шпионираш за една система, която е
идеологическа, и да бъдеш част от един блок, който има отношение към тоталитаризма. . . съвсем не може да се поставя знак на равенство между начина, по който защитаваш националния си интерес, и начина, по който защитаваш интереса на един блок тогава, какъвто беше преди падането на Берлинската стена. Това са две съвсем различни неща.

Водеща: За Шенген обаче. Какви са оттук насетне полезните ни ходове, след като Франция и Германия на ниво политическо, на ниво вътрешни министри ясно заявиха, че членството ни в Шенген през март ще е прибързано именно заради липсата на някакви
категорични и ярки доказателства за ефективността на борбата ни с престъпността и корупцията?

Н. Нейнски: Те използваха, аз много внимателно прочетох това писмо, две думи, които за мен са ключови. Те искат да видят устойчивост и необратимост в борбата с престъпността и корупцията. Това са две думи, които са. . . които съдържат много голям политически подтекст. Това означава, че те искат да видят различните власти, както е нормално в една демократична държава, да работят в
синхрон в борбата с престъпността и корупцията - и
законодателната, и изпълнителната, и съдебната власт. Те говорят за необходимост от ефективност и в изпълнителната власт, за необходимост и в съдебната система. И тук аз се сещам сега за този прословут закон за специализираните съдилища, който толкова месеци не може да бъде приет, който трябваше да бъде върнат от
Венецианската комисия, отново за да бъде преразглеждан. И аз си задавам простия въпрос - при положение, че имаш мнозинство, защо трябва да се налага да ти го връща Венецианската комисия, да губиш толкова много време, като можеш да го направиш по начин, по който той наистина да сработи веднага, по начин, по който отговаря и кореспондира с демократичните изисквания на съвременния свят, на европейската общност, и същевременно да бъде закон, който да покаже не само политическа воля, но и конкретни практически действия. Защото това, което казват министрите на вътрешните работи на Франция и Германия, е и нещо друго. Те не поставят срокове. Ние си поставяме срокове. Примерно когато излезе поредният доклад, за да се види, за
механизма и сътрудничеството, каква оценка ще даде за България, ние казваме - няма връзка между механизма и между оценките за Шенген, но те казват, че има, тоест. . .

Водеща: А всъщност как се получи това обвързване на Шенген с механизма за оценка и контрол, при положение, че, аз много добре помня, предишното правителство колко неистово се съпротивляваше именно срещу това обвързване? Сега изведнъж ние тихомълком се оказахме обвързани с този механизъм.

Н. Нейнски: Като човек, който е работил по една много аналогична тема - свалянето на визите, ще ви кажа, че самата аз от опит знам, че за да се стигне до окончателното решение. . . вие знаете, че решението се взима с единодушие между всички държави на политическо ниво. Тоест техническите критерии са задължителното, но недостатъчното условие очевидно, се вижда и в момента, за да бъде взето едно такова решение. Останалото е политическото доверие, което има много измерения, те може би не се назовават, нали. . . Аз това, което казах преди малко, част от нещата, няма формална връзка, но това е доверие, което се изгражда на политическо ниво и което доверие. . . ако го няма, изпълнението примерно на техническите критерии не могат да преминат онази критична точка, която да доведе до окончателното решение. Затова и не се поставя в момента срок, както виждате, в това писмо, което за мен е изключително притеснително. Притеснително е и друго - обвързването на България с Румъния. По темата с визите ние успяхме с много сериозни и тежки преговори, и тук говоря за политически преговори, а не за технически, за разграничаването на България от Румъния. И в това няма нищо конфронтационно с нашите съседи, защото вие си спомняте, че тогава. . . и сега би трябвало тезата да бъде всеки да бъде оценяван според постигнатото. Може едната държава да бъде по-успешна, другата да бъде по-неуспешна, дали ще бъде България или Румъния. . . дори и в това има някакъв елемент на съревнование, но в това няма нищо лошо. И тази част от хората или политици, които си позволяват да казват - абе, нека да бъдем заедно с Румъния, така, в пакет, ще ни е по-сигурно. . . Аз смятам, че това нещо е по-скоро комплекс за малоценност. И смятам, че всяка държава трябва да възлага надеждите на своите собствени усилия и на умението си да изпълни критериите. Защото критериите, от една страна, са много конкретни, от друга страна, политическото доверие се базира на цялостната политика на държавата. И аз
смятам, че тук външно министерство и самият Николай Младенов, който много добре знае през какво минахме, за да свалим визите в България, трябва да бъде изключително активен и на ниво вътрешен министър, и на ниво министър-председател. Тук това е усилието на цялото правителство, бих го казала, че това е усилие на една цяла държава. Това трябва да бъде национален приоритет.
Но, за да стане национален приоритет, правителството трябва да излезе с много ясен план за това какво ще направи през следващите месеци, за да може да реализира тази цел.

Водеща: Какво ще загубим, ако евентуално членството ни в шенгенското пространство бъде отложено?

Н. Нейнски: Вижте, членството в Шенген, извън тези преки, практически неща, които произтичат, е и сертификат за качество, ако мога така да го нарека, политическо качество. Защото влизането ни в Шенген, извън това, което българските граждани знаят за
свободата на пътуванията и за това, че няма да има шенгенски граници, от една страна, ще даде много по-голямо доверие към България, ще доведе и до възможност за повече инвестиции. Тоест, как да го кажа, за бизнеса това означава сигурност, а за бизнеса това е най-ключовото нещо, за да може да се реализира, за една инвестиция. От друга страна, това ще даде възможност и
България да покаже капацитет в контрола на външната граница на Европейския съюз и тя ще бъде, това, което ние винаги сме искали, в много по-голяма степен равноправен партньор на всички европейски държави. Позицията ни в Европейския съюз ще се промени значително с членството ни в Шенген.

Водеща: Добре. И да завършим с един въпрос, по-фокусиран като че ли тук, в родните неща, в българската политика. През последните два месеца спор няма, че критиките на "Синята коалиция" към ГЕРБ
зачестиха, те са все по-ярки и все по-, как да кажа, откровени. Ще се увеличи ли тази дистанция между "Синята коалиция" и управляващите с наближаването на местния вот и президентския?

Н. Нейнски: Във въпроса ви има подтекст, един вид, дали с наближаването на изборите ние ще бъдем по-критични, за да може от това да извлечем по-големи ползи. Аз смятам, че критичността на "Синята коалиция" не произтича от интереси да трупа повече ползи за самата себе си по отношение било на президентски, било на местен вот. Нашите критики са базирани и произтичат от сериозни
тревоги относно развитието на различните сектори и на
икономиката, и на цялостната политика на България. И ние
считаме, че като реформаторска десница, като хора, които сме участвали в много сериозни процеси и в структурирането на демократичната държава, не само имаме правото, но имаме капацитета и експертизата да бъдем критични и да даваме предложения за решения. Колко тези предложения за решения ще бъдат уважени или възприети от управляващите, това вече е въпрос на тяхната воля и на тяхното решение. Но, ако щете, дори и
заради това, че и СДС, и ДСБ, и ГЕРБ сме членове на Европейската народна партия, ни прави много по-отговорни относно пътя, който сегашните управляващи. . . по който сегашните управляващи вървят, и ни правят и много по-критични. Защото всеки един от нас знае политическата цена на това да се стигне дотук. И за нас
примерно, и аз неслучайно реагирах, беше много странна
оценката, която се дава от ГЕРБ примерно на изминалите 20 години на българския преход. Тоест не се прави сериозен анализ на това какво се е случило, а тези 20 години се представят като недобри години за България. Само че аз искам да напомня, че тези 20 години в България с всичките условности, проблеми или грешки, или успехи, които са били реализирани от различните правителства, бяха годините, в които България завоюва своята. . . правото си на демократично развитие, реформира икономиката си и нещо, което. . . Ако се връщаме към доказателствата, България стана член на НАТО и на Европейския съюз не по милостта на Европейския съюз, както сега в момента се вижда с темата с Шенген, защото там милост и жестове не се правят, а именно благодарение на достигането на онази критична точка на доверие, която даде възможност на партньорите ни в много по-тежка ситуация, защото ние се борим в момента за Шенген като страна-членка на Европейския съюз, а тогава ние говорихме за свалянето на визите като страна, която все още беше пред вратите. . .

Водеща: Добре. Благодаря ви за този анализ. Надежда Нейнски, гост на "Денят започва".