Свищов е първият освободен български град

От румънския град Зимнич, разположен срещу Свищов, започва офанзивата на руските войски. На 27 юни 1877 година те преминават Дунав и стъпват на българския бряг. Така Свищов става първият български град, освободен от турско робство.

Малко известен факт е, че през юни 1877 година, когато се разнася слухът, че на румънския бряг при Зимнич е разположена руската армия русенецът Йордан Джумалиев, тогава едва 19-годишен, тръгва пеш към Свищов.

По пътя той проследява разположението на турските погранични подразделения. Преплува буйните води на Дунав през нощта, за да предаде сведенията лично на руския император. За заслугите му Александър II му подарява златен часовник.

Надя Ангелова, уредник в Историческия музей в Свищов:
- На 24 юни руската артилерия обстрелва Русе и Тутракан, за да заблуди турците, че там именно ще е основната офанзива.

А всъщност основната част от руската армия е именно тук, при Зимнич. В момента на това място е промишлена зона, а тогава в прикритието на 2 несъществуващи вече острова, е била разположена армията, водена от княз Николай Николаевич, братът на император Александър II.

Надя Ангелова, уредник в Историческия музей в Свищов:
- Десантът започва на 27 юни. Руските понтони се насочват към българския бряг. Сред първите гребци е Христо Бръчков, който преди това е доставял сведения с гълъбова поща на руските войски. Първи брега достигат войниците на щапскапитан Александър Фок и започват изкачване на свищовския бряг с помощта на въжета с куки, защото той е много стръмен. Понтоните на около 150 метра са били забелязани от първия часови и се завързва ръкопашен бой. За кратко време руснаците превземат брега.

Разстоянието Свищов-Зимнич днес преминахме с ферибот, а някога тук са били построени два понтонни моста, за да премине по тях руската армия и лично императорът. По-късно признателните граждани на Свищов издигат паметник в негова чест. На мястото на руския десант, в долината на река Текир дере, е направен мемориален парк.

Надя Ангелова, уредник в Историческия музей в Свищов:
- Намираме се пред братската могила, тук има 6 обелиска, изработени в мраморните работилници на Одеса. Тук се намира и паметната плоча на Александър Фок.

По стечение на обстоятелствата щапскапитан Александър Фок след години отново се връща тук. Разказват, че тогавашното българско правителство не му отпуска пенсия и до края на живота си Фок е принуден да се изхранва, като разнася вода с едно магаре из Свищов.