Фалити по време на криза

Заради поскъпването на горивата експертите очакват вълна от фалити на
фирмите от транспортния бранш. Поскъпването на живота пък от своя
страна може да доведе до фалита и на много хора. но докато в България
неплатежоспособността на бизнеса е нормативно уреден, този на хората
не е.

Кризата притисна много хора и те се оказаха в невъзможност да си плащат задълженията. Резултатът е разпродажба на имущество и запориране на сметки - често и за много по-големи суми, отколкото е самият дълг. Според експерти в тази ситуация е абсолютно необходим закон за фалита на физически лица. С него ще бъдат защитени адекватно интересите и на длъжниците, и на кредиторите.

Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията "Активни потребители":
- Един такъв закон би защитил длъжника най-вече с разпоредби за разсрочване на задълженията - в много ситуации разсрочването е един полезен и приложим изход за решаване на ситуацията.

В някои държави има практика и да се опрощават част от задълженията,
за да се гарантира изплащането на други. Освен това е определена
собственост, която е неприкосновена. Кредиторите също имат интерес от
такъв закон.

Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията "Активни потребители":
- На първо място един такъв закон ще дисциплинира в много голяма степен
начина на проучване на клиентите от страна на банката преди да отпусне
един кредит. Такъв закон може да създаде наистина една устойчива група
ненадеждни кредитополучатели чрез въвеждане на забрана за получаване
на кредит.

Така например масова практика е фалирали лица да нямат право да
кандидатстват за кредит през следващите 5 или повече години. От всички
държави в Европейския съюз само в България и Румъния няма такъв закон.
В северната ни съседка обаче има проектозакон, който беше посрещнат
остро от банките. В Русия също се обсъжда подобен ход, заради масовото
принудително събиране на задължения на физически лица.