Историята на паметника Шипка

Връх Шипка безспорно е големият символ на Освобождението. Невероятната храброст на опълченците вдъхновява потомците да издигнат паметник за прослава на саможертвата им. Как се стига до появата му - в архивите на Военноисторическия музей се потопи Вера Александрова.

Идеята да се издигне паметник на връх "Свети Никола", днешния Шипка, се поражда веднага след Освобождението.Но политическите борби между русофили и русофоби го отлагат във времето. Едва през 20-те години се избистря желанието мемориалът да е израз на почит към всички загинали за свободата на България. Освен парите, отпуснати от държавата, много са волните дарения.

Д-р Соня Пенкова - директор на НВИМ:
- Не винаги тези суми са големи, но желанието е много сериозно.

Паметникът на Шипка струва на българите тогава - 3 млн. и 400 хиляди лева. Армия участва активно в изграждането му. Бронзовият лъв е изработен в Софийския военен арсенал. Пренесен е до Шипка на 28 отделни части и там на място е сглобен. Целта е откриването да бъде през 1930 година. Военното министерство издирва всички останали живи опълченци от Руско-турската война. Шият им официални униформи, които да облекат на парада. Но събитието се отлага с 4 години.

... тъй като те са били много бедни и вероятно доста тежко живеещи в онези години. Решили да си ги носят и когато идва времето за откриване на паметника през 1934, се налага отново да бъдат ушити, за да изглеждат достолепно.

101 салюта дават начало на тържествата.Върхът буквално почернява от хора. Цените на транспорта и хранителните стоки официално са уеднаквени във всички околни градове и села, за да се избегне спекулата. Самолети кръжат и разпръскват листовки с поздрави за празника. Цар Борис Трети произнася пламенна реч, която на следващия ден всички вестници публикуват.

- За първи път така сериозно, така мощно Българската армия показва себе си тогава, демонстрирайки възраждащата си мощ. Там е цялото висше военно ръководство, начело с цар Борис, с военния министър, с министър-председателя.

Националният военноисторически музей пази три емблематични предмета от вълнуващото събитие. Златният венец, поднесен от цар Борис Трети, ножицата, с която той прерязва лентата и символичния ключ на паметника.