Д-р Константинов за проблемите с лекарствата, НЗОК и диагностично свързаните групи

Намерили сме механизъм как да заобиколим за определени лекарства правилата за регистриране, тъй като става дума за малки количества или много евтини лекарства, към които фирмите нямат интерес, но са жизненоважни за пациентите, каза в студиото на „Денят започва" д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването. Намерили сме надежден партньор, който ще инвестира средства, за да ги държи на склад и пациентите, когато имат нужда, чрез механизмите на Наредба №2 да получават тези лекарства, които са за важни заболявания. „Не става въпрос да обърнем пазарната логика, а да покажем една социална функция, която трябва да имат включително и фармацевтични компании и дистрибутори", каза министър Константинов.

Националната здравно-осигурителна каса ни поставя в много трудно положение. Това е институцията, която трябва да се бори най-вече за прозрачност, каза още Стефан Константинов. Той говори за проблемите, свързани с промяната на финансирането на болниците и при въвеждането на диагностично свързаните групи.

Пълен текст на разговора

Водеща Жени Марчева:
Добро утро отново, здравейте. Сутрешният ни блок продължава с нашия следващ гост, а това е министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Добро утро и здравейте, г-н министър.
Стефан Константинов:
Добро утро, здравейте.
Водеща:
Да почнем с една добра новина, защото ние само с вас за
някакви по-неприятни неща говорим. Вчера обявихте, че
възнамерявате да спрете лекарствения туризъм и 35 липсващи на нашия пазар лекарства в крайна сметка да станат достъпни за хората, за пациентите тук. Сега, как ще обърнете пазарната логика, защото очевидно е неизгодно тия лекарства да са на българския пазар, и ще осигурите хората с лекарства?
Ст. Константинов:
Да, всъщност става въпрос за лекарства, които са в малки
количества и не представляват интерес за фирмите да ги внасят и те постепенно са започнали да изчезват от българския пазар, или просто лекарства, които са толкова евтини, че печалбата за фирмите дистрибутори е много малка. Разбира се, едно лекарство, за да се регистрира, трябва да се плащат такси и затова сме намерили механизъм как да заобиколим за определени лекарства този механизъм. Намерили сме надежден партньор, който ще инвестира средства, за са ги държи тези неща на склад, за да могат пациентите, когато имат нужда, чрез механизмите на наредба номер 2 да получават тия лекарства. А те са за важни заболявания - онкологични, хематологични заболявания при децата. Така че това е механизмът. Не става въпрос да обърнем пазарната логика, а по-скоро да покажем една социална функция, която трябва да имат включително и фармацевтични компании и дистрибутори.
Водещ Андрей Захариев:
Длъжни сме да ви попитаме, тук по-мнителните ще си зададат въпроса: добре, как сега успяха да убедят този надежден партньор, тази компания да се заеме с нещо, което пазарно не е оправдано. С това намаляване на таксите ли, за което говорите?
Ст. Константинов:
Не. Най-малко си направете сметка, че това е една добра
реклама за тази компания. А мисля, че всеки, които иска да я направи по този начин, хората правят дарения, хората правят благотворителни. . . участват в благотворителни инициативи просто защото искат да са добри или може би защото искат да се рекламират. За мен това няма никакво значение, важно е резултатът - хората да получат лекарствата, вместо да пътуват непрекъснато из Европа и да се чудят от Истанбул, от Атина, от Виена да намират лекарства, които са им важни за заболяванията.
Водеща:
Тук е мястото да чуем и вашият коментар за това, което
Сметната палата съобщи преди няколко дни. Тя констатира
неефективно изразходване на средствата за лечение на
злокачествените заболявания и абсолютно много сериозни такива управленски грешки на ръководството на Министерството на здравеопазването, които са довели до застрашаване на живота на много онкоболни. Не ви ли впечатли, че абсолютно в един глас трима заместник. . . трима различни бивши министри на здравеопазването - и Радослав Гайдарски, и Евгени Желев, и Божидар Нанев, опровергаха констатациите на сметната палата и ги обявиха за манипулативни?
Ст. Константинов:
Ами вижте, след като трима заместник-министри. . . трима
министри от различни правителства са били за едно и също нещо упрекнати, значи всъщност имаме проблем със самата система, а не личностен. Така че аз ги разбирам абсолютно колегите и наистина проблемът беше в механизма, по който лекарствата стигаха до пациента. Изключително дълга и тромава процедура, в която на всичко отгоре са намесени такива едни огромни търгове за цялата страна, които няма как точно винаги да се предвидят необходимите лекарства, които трябва да стигнат до пациентите. И точно поради тази причина ние сменихме и работим за смяна на модела, по който стигат лекарствата. За момента от 1 март една част от лекарствата трябва да минават чрез здравна каса, другите са чрез търгове, като идеята е постепенно повечето лекарства, които могат, да се финансират от самата здравна каса, защото там са големите пари и там са големите възможности наистина да се правят отстъпки и лесно да достигат лекарствата до пациентите.
Водещ:
Има ли някаква логика в това съмнение или опасение, че ще трябва да направят всичките тези 22 лечебни заведения, нали са толкова, 22 отделни търга и това ще забави всъщност процеса?
Ст. Константинов:
Логиката е дотолкова, доколкото някои от лечебните заведение досега не са правили точно такива търгове. Но ние знаем, че може да се появят проблеми и поради тази причина допълнително сме осигурили лекарства, които могат да стигнат за месец, за два. Ако трябва, пак ще направим търгове, всичко да става бавно и постепенно.
Водеща:
Нека да си го кажем направо, имаше и специалисти лекари, и пациенти, които критикуваха доста сериозно и този нов начин на доставка на онколекарствата. Те буквално го определиха като бомба с часовников механизъм.
Ст. Константинов:
Вместо да го определят по този начин, трябва да се включат в прозрачността и да наблюдават какво се е случва, и да оказват натиск върху фирмите максимално да свалят цените. Мисля, че една пациентска организация и едни специалисти трябва точно с това да се занимават. А мисля, че е абсолютно ненормално да правим мегатъргове, а и между другото много пъти зад подобни упреци се крият и определени интереси. Защото е много по-изгодно, когато имаш един търг, да въздействаш на една комисия от 5 човека, отколкото върху 20 комисии по 5 човека. Така че невинаги това, което се говори и се изтъква желанието да се помогне на пациентите, стои в основата на всички приказки.
Водеща:
Ама, ето, не цъка ли вече тази бомба, след като вчера
разбирам, че вашата заместничка Гергана Павлова обявява, че доставките на лекарства за онкоболните ще се забавят повече от очакваното?
Ст. Константинов:
Значи, тука има неща, които излизат вече извън възможностите и желанието на Министерството на здравеопазването. Например ще ви дам случаи с лекарствата, които преминаха към касата. Когато правехме разчетите за бюджета на министерството, имахме идеята всичко това да се случи от 1 януари. Касата каза - не сме готови, имаме нужда от 1 март. Ние похарчихме няколко милиона вече, за да осигурим тия лекарства, които не бяха предвидени в бюджета ни, трябваше да отидат за други неща. На 1 март се оказва, че ето на, сега имаме проблеми с болните с хемофилия.
Предложихме на здравната каса няколко начина, по които това, тези медикаменти да се финансират и те да ги осигурят, защото в наредбата ясно е казано, че те трябва да го правят това нещо, и те не са готови. Просто поставят ни в много трудно положение. В крайна сметка, когато се вземе някакво решение, то трябва да се изпълнява. А иначе за търговете няма причина ние, другите, които са към лечебните заведения, ако има някъде проблем, ние отново ще осигурим лекарствата.
Водеща:
Защото с добро споменавате Националната здравноосигурителна каса. Вчера вероятно хората, които са си купили в. "Труд", доста са се учудили, защото в него вие казвате "не знам кой управлява здравеопазването". Е как така не знаете кой управлява здравеопазването?
Водещ:
Объркахте ли се някак си в цялата работа?
Ст. Константинов:
Не, всичко, което е казано в интервюто, е едно към едно.
Може би заглавието, което беше извадено, не е мое дело, нали, всъщност никога интервюиращия се не определя на медиите с какво заглавие ще го публикуват. Но това, което съм казал, е абсолютно вярно, защото говорехме за диагностично свързаните групи и за това какви реформи и какви промени трябва да се направят в здравеопазването.
Водещ:
Е, да, и вие казвате открито, че има бойкот от страна на
Националната здравноосигурителна каса, нежелание това да бъде направено. Защо, с какви причини според вас е тази съпротива?
Ст. Константинов:
Вижте, понеже темата е много специфична, малко по
по-простичък начин да обясня и за зрителите. Говорим за промяна, начин на финансиране на болниците. Диагностично свързаните групи са метод, който преразпределя средствата в здравеопазването на база на разходи на лечебно заведение, тежест на пациента и брой преминали пациенти, абсолютно обективна методика, където не може да има залитане наляво и надясно, защото по нея се изчислява кое лечебно заведение колко пари трябва да получи. Който работи повече, получава повече и който работи по-тежки случаи, получава повече. Какво имаме сега, в момента? В момента имаме едни бюджети, които някой някъде решава и ги дава. И ще ви върна, ще ви кажа откъде са тръгнали диагностично свързаните групи. Те са се появили, когато е имало изключително увеличаване на разходите на болнична помощ, без това да може да бъде покрито необяснимо, без да се подобрява качеството, и е потърсен механизъм, американците са го измислили, как да ги обвържат качеството с парите. А между другото, но понеже да не даваме примери с Америка и с много богатите държави, ще ви дам пример с Унгария. В Унгария 1994 г. какво се наблюдава? Бюджетът и на болницата си има и политически лобизъм - който е близък до управляващите, на неговата болница се дават повече пари. Който е по-близък до кмета на еди-кое си населено място или кметът е по-близък до здравната каса, той получава повече пари. Това нещо в един момент са хората казали, че трябва да спре, въвели са диагностично свързаните групи, които са обективен критерий и нещата са започнали да си идват на мястото. И ние точно в момента се явяваме на тая ситуация и аз разбирам вече защо е съпротивата тука. Всъщност, защото някъде някакви бюджети се правят, които обаче никой не може да каже на каква база са стъпили. Да, те са стъпили на база всъщност исторически принцип, но оттам насетне има много въпросителни. И между другото потърсете да видите дали ще намерите на сайта на здравната каса бюджетите на болниците, кой колко получава и защо го получава по точно тоя начин. Аз точно това искам да го избегна - да има обективна методика.
Водеща:
Кажете принципен ли е наистина конфликтът ви с Нели Нешева или става въпрос и за нещо лично?
Ст. Константинов:
Абсолютно нищо лично. Не я познавам Нели Нешева отпреди това, преди да стана министър, всъщност виждали сме се, но няма абсолютно нищо лично. В крайна сметка този трънлив пост - да си министър, има един-единствен смисъл, ако успееш нещо да направиш и системата трябва да се промени. Това, което правим примерно вчера с лекарствата, осигуряваме примерно 3-4 хиляди души с лекарства, е изключително важно. Това, което правим в други сфери, ежедневната работа е важна. Но в крайна сметка в един момент хората ще кажат след една година - добре, искаха да се правят някакви реформи, къде са реформите.
Водеща:
Ама, сега ще има хора, които ще кажат, че си измивате ръцете с Нели Нешева, защото не може да направите реформата.
Ст. Константинов:
Не, не, не си измивам с Нели, тя дори, тя не е. . . тя е
само, не искам да се персонализират така разговорите Нели Нешева, министърът и т.н. В крайна сметка това е институция.
Водещ:
На ниво институции тука няма как да не ви попитаме.
Ст. Константинов:
Но няма начин, след като нещо се гласува в Министерският
съвет и се казва - това ще бъде, трябва да се случат тези, тези и тези неща, в един момент да се казва, ама не, ние мислим, че това не е редно. Това някак си не ни. . .
Водещ:
На ниво институции вие казвате - да, проблеми имаме със
здравната каса, има съпротива, трети институции гледат отстрани. Разтълкувайте ни сега това ваше изказване.
Ст. Константинов:
Няма да разтълкувам абсолютно никакво изказване в тази
насока, просто искам да кажа, че когато се вземат някакви
решения, те трябва да се изпълняват. Когато говорим, че
прехвърляме лекарствата и те се плащат от касата, те трябва да се плащат от касата, иначе ще ни срутят бюджета на министерството и става лошо за цялото здравеопазване. Когато кажем, че ще въвеждаме от еди-коя си година и като казваме, това не значи, е от 1 януари 2012 г. всички болници ще им се плаща точно по тази методика, но трябва да се направят ред стъпки, за да може в рамките на годината, в рамките на две, три, четири години ние да стигнем едно ниво, където наистина по тази методика напълно да се заплаща за това, за което може да се използва.
Водеща:
Вариант ли е дори да ви се срути бюджетът, както вие
казвате, да извадите тези три милиона лева, нали за толкова става въпрос, и от вашия бюджет да купите ноу-хауто за. . .
Ст. Константинов:
Те не са дори три милиона, знаете ли, това е смешна сума.
Става въпрос. . . насочихме се към австралийската
класификационна система, защото тя е най-добрата и я купуват всички държави в Европа, включително Румъния, Сърбия, Германия и т.н., че дори не съм сигурен, но и Македония в момента работят по проект за диагностично свързаните групи. Цената й е смешна - 250 хиляди евро - 500 хиляди лева, не е това е големият проблем. Проблемът е. . . да, министерството може да я вземе. И какво? Ние ще я дадем, ако няма желание да се работи и точно по този механизъм, какво правим. А точно касата е органът, който трябва да иска да има прозрачност и да каже: след като хората си плащат здравните вноски, ние трябва да им гарантираме, че те по най-прозрачен и обективен начин се използват. Това е големият проблем. А това е пак едно нещо, само частица от нещата, които трябва да се случат в здравеопазването. По никакъв начин това не е панацея. Но само иначе си приказваме. Това трябва да се направи, онова трябва да се направи - като тръгнем да го правим, казваме: о-о, не, не, то ще бъде бъде скъпо, то ще бъде, ама дали сега, ама дали. . . да направим кръгла маса, да направим квадратна маса, да го обсъдим.
Водеща:
Сега само, за да приключим темата, защото има и други важни неща, за които да поговорим. Какъв е дедлайнът, какъв е крайният срок, с който вие трябва да седнете с касата и да се разберете по този въпрос, за да бъде изпълнено правителственото решение от 2012 година - тези диагностично свързани групи да влязат в сила, да заработят.
Ст. Константинов:
Ние бяхме направили една доста амбициозна времева рамка, която вече тотално е изпусната. Но никога не късно във всеки един момент да се започне работа. Всъщност това е нещо като фаровете на колата - те светят някъде напред, ти се движиш, те се преместват напред. Колкото по-късно започнем да ги въвеждаме тези неща, толкова по-късно ще получим и добър резултат. Тоест ако не ги започнем, никога няма да имаме добър резултат. Винаги ще се чудим, ще има съмнения по това как се разпределят парите. Това не са модерните начини на управление.
Водеща:
Добре, да поговорим за реформата в спешната помощ. Пред вестник "Класа" казвате, че новата концепция ще е готова до 1 април, надявам се, че това не е първоаприлска шега, нали.
Ст. Константинов:
Бях. . . натоварил съм работна група, която трябва съвсем
скоро да ми докладва за техните резултати и аз се надявам да не е първоаприлска шега. Всъщност зависи, дал съм всъщност насоки, политически, накъде трябва да се развива. Защото ние имаме една концепция за развитие на здравеопазването и спешната помощ е една частица от него. Имам идеи какво трябва да се случи и съм го казал. Просто технически няма как един министър или неговите заместници дори да седнат и да напишат всичко. Затова се прави работна група, канят се от най-известните болници, които се занимават с тази работа, и известни хора, които се занимават със спешна помощ, да създадат някакъв продукт, така че аз ще чакам да видя какъв е този. . .
Водеща:
Все пак. . .
Водещ:
Добре, и 10 април да е, все пак. . .
Водеща:
Да, основните насоки.
Водещ:
. . . какво в крайна сметка. . . основните насоки, точно
така.
Водеща:
Постулатите на тази реформа какви са?
Ст. Константинов:
Основните насоки са, трябва първо, да видим какво е
състоянието на спешната помощ и защо, има ли проблеми в нея.
Водеща:
Това е риторичен въпрос според мен.
Ст. Константинов:
Да, човек прави и концепции и промени, ако нещо не върви. И всъщност виждаме, че спешната ни помощ е застинала на нивото от 1989 година с разни дребни козметични промени - дали ще са в болница, дали ще са извън това центровете, но механизмът е един и същ - линейки, лекари, обаждат се, няма яснота кое е спешно, кое не е спешно. Така че това, което трябва да се направи, са две неща. Първо да се реши, ще въвеждаме ли нови фигури в спешната помощ, като парамедиците.
Водещ:
Именно. . .
Ст. Константинов:
Защото имаме проблем с лекарите. И като мислим за концепции, трябва да мислим след 10 години да си дадем сметка ще имаме ли достатъчно лекари да извършват тази работа.
Водеща:
Вие сте за регламентирането на професията на парамедиците, нали.
Ст. Константинов:
Аз съм за парамедиците - лекарите да участват в определени наистина случаи, които са за тях с ясен алгоритъм. И следващото нещо, което е - кой ще финансира спешната помощ? Засега това го прави държавата, но дали трябва да е така, дали не трябва да се пуснат и други играчи, дали не трябва да включим частната инициатива. Аз определено. . .
Водещ:
Вие говорите за либерализиране, така ли?
Ст. Константинов:
Аз определено мисля, че има място и частната инициатива в спешната помощ. Така че това са насоките, които съм дал. Казвам го много общо и отгоре-отгоре, но съм сигурен, че когато излязат резултатите, ще има възможност да говорим, да го. . .
Водещ:
Дали. . . знаем за училището, което БЧК, черпейки опита на
Баден-Вюртенберг, създаде. . .
Ст. Константинов:
БЧК са само също едни от хората, които могат да обучават
тези медици. Това могат да го правят колежите, това могат да го правят много други. . .
Водещ:
На много по-широка основа.
Ст. Константинов:
. . . такива структури, които да се включат в процеса.
Водеща:
Преди няколко седмици дебатирахме именно на тема спешна помощ и включихме по телефона д-р Димитър Раденовски, шефът на "Пирогов", който е част от тази работна група, която сте натоварил със задачата да изработи концепцията. Човекът каза нещо съвсем просто. Питахме го какво е необходимо да се направи. Той казва - пари, пари и пак пари. И каза, назова една сума от 60 милиона лева, които са необходими, за да се започне реформата. Откъде ще дойдат тези пари?
Ст. Константинов:
Де да беше толкова просто и да ставаше въпрос за пари.
Повярвайте, ако беше за 60 милиона да ги дадем и спешната ни помощ да цъфне, аз съм сигурен, че премиерът лично щеше да ми се обади по телефона, да се обади на Дянков и да каже - веднага 60 милиона и нещата се оправят. Нещата не са само до пари, нещата са и до организация. Но винаги съм бил на принципа, когато искам пари, показвам организацията и искам да се мотивирам. Ето, казвам 250 000 евро ми трябват за диагностично свързаните групи, защото те ще направят това, това и това, което ще пък спести средства и ще подобри тяхното ефикасно използване. По същия начин трябва да се действа и със спешната помощ. Да, трябват ни 60 милиона, но какво ще купим с тях - линейки ли, за заплати ли ще ги дадем, ще реновираме ли центровете, нови центрове ли ще открием? Това е големият въпрос и човек трябва да се мотивира.
Водеща:
Е, нима това не ви е ясно на този етап, в смисъл не сте го.
. .
Ст. Константинов:
Не, има различни мнения. Някои наистина казват, че всичко е само въпрос на пари, включително чух приказки, че спешната ни помощ била супер, организацията й била перфектна, но просто трябвало да се дадат едни пари повече.
Водещ:
Г-н министър, имате ли. . .
Ст. Константинов:
Аз не съм толкова оптимист, че това е простичкото обяснение.
Водещ:
Съжалявам, че ви прекъсвам, има ли нужда от нови центрове според вас наистина, от по-различна мрежа на спешната помощ?
Ст. Константинов:
Имаме 198 филиала и мисля, че това е ОК. Имаме нужда от
по-голяма мобилност, включително и нови средства за придвижване. И когато разглеждаме проблемите на спешната помощ, трябва да разберем примерно, че София е едно, а спокойната провинция е малко по-различно. Така, че трябва малко да имаме по-разчупено мислене.
Водеща:
Лекарите и медицинските сестри от болниците към Българския кардиологичен институт протестираха пред Министерския съвет. Поискаха, включително и вашата оставка. Готов ли сте да отговорите на част от техните искания?
Ст. Константинов:
Аз моментално отговорих на всички техни искания. Това беше пак изключително странно, но показва хората всъщност, когато има проблеми здравеопазването, независимо кой какви функции има, винаги се обръщат накрая към министерството и казват, че това е последната институция и това трябва да е така, защото това е държава и държавата трябва да поеме тези отговорности. Всъщност, те протестираха, защото бюджетите им бяха намалени, откъде - от здравната каса. Но тук, нали, за да бъда честен, не мога да кажа, ето здравната каса нещо лошо е направила. Здравната каса направи нещо принципно и то това трябваше да се случи, защото имаше в някои от тези болници, болниците всъщност са на един и същ собственик, това не са различни болници, които са се събрали и са всички вкупом недоволни от системата. Имаше нередности, бяха констатирани изключително голям брой случаи, които е нереално да преминават за един ден, и поради тази причина се сложи ограничението от 8 пациенти. Между другото, то пък води от стандарти на Министерството на здравеопазването, което казва, че е препоръчително, не е задължително, препоръчително 8 човека.
Водеща:
Добре, това не е ли абсурдно, 8 пациенти на ден да минават през инвазивната кардиология. Ами хората питат, какво става с осмия, с деветия, с десетия пациент?
Ст. Константинов:
Да, да, това е класически. . . ако дойде девети - той ще
умре. Това изобщо не е така. Казва се, първо, препоръчително осем човека. Като сметнете, че качественото обслужване изисква около 120 минути и че след това трябва да се дезинфекцира там с препарати залата, ще разберете за какво става въпрос. И както някой ден минават осем човека, на следващия ден може пък да минат трима човека, на следващия ден пък да минат десет или дванадесет. И това мисля, че не е много сериозно. Аз разбирам, нали, че става въпрос за големи финансови средства, защото, доколкото разбрах, около 10 милиона са намалени цените на тези структури. Но някои от тези болници са получавали пари, които са повече, отколкото областни болници с множество, множество отделения. Така че тук не виждам някаква драма. Въпросът е да се работи и ако всичко е наред, няма ненужни хоспитализации, т.е. на здрави хора да се правят изследвания, защото медицинският одит казва това в крайна сметка, ако това го няма - да, ние можем да променим стандарта, който между другото и сега казвам пак, е препоръчителен. Никъде не е казано, че задължително осем човека. . . Това е решение на касата. Но когато касата е права, аз заставам и ги подкрепям.
Водещ:
Добре, да ви върна в началото, пак говорим за тази съпротива и на въвеждането на обективен критерий. Ще стане ли тази работа, ще успеете ли?
Ст. Константинов:
Ама, трябва да стане. Аз нямам абсолютно никакво намерение да се предавам. Просто това трябва да се случи, това е добро за. . . Вижте, предизвикателството да си български министър на здравеопазването, на този трънлив и проветрив пост, не се оправдава с абсолютно нищо друго, освен ако човек не се опита нещо да направи. Това трябва да се случи, това не подлежи на дискусия. Трябва да се говори. Понякога идеите трудно си пробиват път. Трябва много, много, много да се говори и накрая да се събере критична маса хора и да кажат - да, бе, на нас ни омръзна това нещо да се случва. Искаме нещата да вървят напред. Здравеопазването е много трудно, интересите са много. Парите, които се. . . които циркулират, са някъде над 5 млрд. лв., така че не ме учудва съпротивата във всяко едно начинание.
Водеща:
На финала да ви попитам защо закрихте фонда за
трансплантации в чужбина? Вярно, че там историята беше абсурдна, от 5 млн. бюджет миналата година те върнаха обратно в държавния бюджет 4.7 млн. лв., но така или иначе защо, вместо да се опитате да промените принципа, вие всъщност закрихте фонда, няма фонд - няма проблем.
Ст. Константинов:
Всъщност не, още не е закрит фондът и няма да бъде в
класическия смисъл на думата закрит, в смисъл няма да се вземат документите му, да отидат някъде в папките в мазето. Дейността ще бъде прехвърлена към фонда за лечение на деца и фондът за лечение в чужбина, когато става въпрос за възрастни. Това вече сме говорили с пациентските организации. Парите също ще отидат. Проблемът там е, не че фондът толкова лошо си е гледал работата и не могат да. . . не си вършат работа администраторите. Проблемът е, че става въпрос за органи. Органи се получават след смърт, след инцидент, нещо, което. . . и няма как механизмът. . . Не е като в аптеката да отиде човек да си купи някое лекарство, то го има там на рафтчето. Органите по съвсем друг начин се получават и е трудно да се подбуждат такива очаквания у хората, че - да, ние ще се запишем, сега по листата на чакащите излиза ми номерчето и аз ще си получа бъбрека от Франция да речем следващия месец.
Водеща:
Ами, попитайте и тези, които възбудиха такива очаквания.
Ст. Константинов:
Това. . . Да, аз питам и съм винаги бил честен и казвам - не
е нужно да поддържаме допълнителна администрация. Но мисля, че със самите пациенти стигнахме до едно приемливо решение - когато се прехвърлят тези пари, включително те ще могат да се ползват за трансплантации в България, като идват чужди екипи. Казах им, че това е много по-добрият и разумен начин, защото, първо, пациентите няма да се разкарват в чужбина. Второ, ще е по-евтино. И трето, нашите специалисти тук ще могат да се учат да работят. Много по-перспективен начин на мислене, отколкото да даваме пари. Пари в чужбина ще се дават наистина за неща, които са толкова малко, примерно, едно, две или три в годината, за които няма да има възможност операторът да има практически опит и да ги извършва качествено.
Водеща:
Добре, наистина на финала, защото през цялото време
говорихме за съпротивата срещу реформата. Как върви борбата ви с тютюнопушенето? Там съпротивата също е голяма. Всъщност колко глоби е събрало Министерството на здравеопазването от нарушаване на наредбите?
Ст. Константинов:
О, ето това е един въпрос, който си бях решил да го проверя днес към обяд, тъй като аз лично съм се обаждал на някои директори на регионални здравни инспекции, защото съм влизал в заведения и съм се. . . в крайно неудобна ситуация съм изпадал.
Виждам заведение, сложена чертата върху цигара, знам, че е за непушачи, сядам, в един момент виждам, че всички ми наоколо запалват цигари и персоналът не прави никакви забележки, нищо не се случва. Разбира се, такива. . . след това да знаят, че ги чака веднага проверка. Не мога да ви отговоря точно за парите. Не е важно колко ще събере министерството. Това не ни е начин да си увеличаваме доходите. Важно е хората да разбират, че това е лошо за тях и също да насаждаме една култура на нетърпимост към пушенето.
Водеща:
А можете ли да проверите само колко наистина сте събрали от глоби, за да може довечера в централна емисия да съобщим, или?
Ст. Константинов:
Ще проверя и надявам се да имам отговор. Все пак това са 28 регионални здравни инспекции за емисията вечерта.
Водеща:
Добре.
Водещ:
И може би един съвет към тези, които искат да нарушават,
поне да знаят как изглежда министърът на здравеопазването и да се пазят когато влиза в заведението им. Шегувам се, иазбира се.
Ст. Константинов:
Изглежда лошо, нали, ядосан е, когато види. . .
Водеща:
Да не ви разлепят снимки и на заведенията.
Водещ:
Добре, благодаря.
Водеща:
Да, добре, благодаря ви за този разговор. Надявам се, че
полезни неща сме казали. Това беше министърът на
здравеопазването д-р Стефан Константинов.