Репортерски поглед: Vox populi - гласът на народа

Президентът Росен Плевнелиев предложи тази седмица референдум за задължително, електронно и мажоритарно гласуване, който да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври. За да станат факт изборните правила, първо депутатите трябва да решат да има референдум, а след това всичко е в ръцете на народа. Да бъде ли гласуването в България задължително - оказва се, че това не е прецедент в историята ни. Какви са аргументите "за" и "против" и какъв е ефектът в някои страни - членки на Евросъюза, където вотът е задължителен - репортерски поглед на Александър Марков. Ако има болест за демокрацията, според експерти, тя е изкривеното политическо представителство - пряк резултат от опорочаването на вота. Ниската избирателна активност е само маслото в огъня. А тя за 25 години буквално се срива - от 90% през 1990 до 48% през 2014-а. Задължителното гласуване, според президента Росен Плевнелиев, ще противодейства "на болестта". Росен Плевнелиев, президента на България: Ние като общество сме длъжни да намерим начин да приобщим към обществено-политическия живот тази група от наши съграждани, които са се отчуждили и не гласуват. Колкото повече наши сънародници участват в изборите, толкова по-легитимен ще е изборът, а институциите - по-стабилни и представителни. Механизмът на противодействие предполага, че задължението да гласуваме ще повиши избирателната активност и така ще падне делът на купения вот. Високата активност ще увеличи цената на купения глас и ще обезсмисли търгуването, смята политологът Даниел Смилов. Даниел Смилов, политолог: Мисля, че задължителният вот има потенциал в това отношение, защото при определени формулировки ще се вдигне наистина участието. И най-малкото ще стане по-трудно за партии да разчитат системно на такъв купен вот. Юрий Асланов е на обратното мнение - задължителното гласуване, според него, няма да реши проблема с купения вот. По думите му, причината за изборната търговия е липсата на вяра у хората, че гласът им ще промени нещо, и затова предпочитат, така или иначе, да изкарат някой лев. Юрий Асланов, социолог: Аз съм скептик, че платеният вот, който се поражда от други причини, съвършено различни от избирателната система, може да бъде премахнат с промяна в изборните правила. Както и че избирателната активност може да се качи с въвеждане на задължително гласуване. Даниел Смилов признава, че задължителното гласуване не може да се справи с всички видове изкривявания на вота, но е стъпка в правилната посока. Политологът Антоний Тодоров вижда във високата избирателна активност по-скоро обратен на желания ефект, тъй като пропорционално с увеличената активност ще се увеличат и практиките на купуване на гласове. Според него, трябва да се търси друго решение против изборната търговия и ниската активност. Антоний Тодоров, политолог: Повечето не гласуват, защото са омерзени от политиката. Ако ги задължите да гласуват, тяхната реакция ще бъде също някаква реакция на отхвърляне на това задължение. Трябва да се борим с причините, които водят до това омерзение на гражданите от политиката, а не да ги караме задължително да приемат нещо, от което изпитват омерзение. Бившият конституционен съдия Димитър Гочев е категоричен, че референдум трябва да има. Приветства идеята за задължително гласуване, тъй като, по думите му, е необходимо по-активно гражданско участие в управлението. Димитър Гочев, конституционен съдия: Защото когато ти си гражданин на тази държава, едно от задълженията ти трябва да бъде да участваш в управлението на тая държава, не да не гласуваш и после да критикуваш, че лошо си управляван. И затова трябва да има задължение, според мен, за гласуване. Сега в Европа задължение да се гласува има в четири държави: Белгия, Гърция, Люксембург и Кипър. Така е и в повечето латиноамерикански страни и Австралия. В съседна Гърция всеки е длъжен да отиде до урните. А който не го направи -е заплашен със санкция, включително затвор от месец до година. Законът, обаче, не се спазва и с редки изключения санкции почти не се налагат, казва докторът по икономика Йоаким Каламарис. По думите му, активността след въвеждането на задължителното гласуване не се е повишила. На последните избори е 44 %. Йоаким Каламарис: За съжаление, активността на гръцките гласоподаватели е ниска, както е в цялата Европа. В Гърция освободени от гласуване са възрастните над 70 години. Можеш да не гласуваш, ако имаш и уважителни причини - здравословни проблеми например, или ако пътуваш на разстояние повече от 200 км. извън града, в който живееш. В такъв случай трябва да си извадиш и специална бележка от общината, която удостоверява, че си освободен от задължението да отидеш до урните. Йоаким Каламарис: Дали сега законът функционира? Белгия също имат подобен закон, но и там не функционира, защото съдиите и прокуратурата са вдигнали ръце от тях, защото е трудно и как този закон да се приложи в тази реалност. В Белгия гласуването също е задължение. И макар, че на теория има финансови санкции за негласуващите, на практика от 2003 г. насам те не се налагат. Наказват се само членове на избирателните комисии, които не са се явили в избирателната секция. Въпреки, че не се налагат глоби, задължителният характер на гласуването оказва влияние върху избирателната активност. На Европейските избори през 2014 година в Белгия са гласували по-малко от 90% от гласоподавателите. Проучване показва, че ако гласуването е по желание, едва половината гласоподаватели биха отишли пред урните. В Белгия - също като в Гърция, - може да се въздържиш от гласуване, ако представиш уважителна причина: тежко заболяване, смърт на роднина или пътуване в чужбина. Големият въпрос в България е какви точно санкции да се въведат срещу негласуващите. Тежки като в Австралия, където глобата е над 100 долара, или символични като в Бразилия, където е 1 евро. С други думи - принудителни или стимулиращи. И по този въпрос мненията са различни. Антоний Тодоров, политолог: Ако задължителното гласуване не е свързано с една действителна санкция, която да кара наистина гражданите да гласуват, от него няма да има полза. Тоест то ще внуши за пореден път на повечето граждани, че има закони, които просто могат да не бъдат спазвани. Даниел Смилов, политолог: Моето предложение би било по-скоро да се въведе система не с тежка санкция, както в Австралия, а с някакъв вид окуражаване на избирателите при гласуване или при минимална санкция от бразилски тип. У нас задължително гласуване въвежда за първи път Александър Стамболийски през 1919 година. Смята се, че с този си ход Стамболийски освен, че печели победа за своята партия, обединява и нацията в условията на национална катастрофа. Сега, 96 години по-късно, задължението да се гласува отново може да стане факт. Ако народът реши.