И тази вечер продължаваме да ви разказваме за Военноисторическия музей в София. Третата история е за това как 50 години той пребивава в сградата на бул. "Скобелев" и за това какво си спомня за музея едно момче, вече мъж, играло някога сред танковете и оръдията.
И тази вечер продължаваме да ви разказваме за Военноисторическия музей в София. Третата история е за това как 50 години той пребивава в сградата на бул. "Скобелев" и за това какво си спомня за музея едно момче, вече мъж, играло някога сред танковете и оръдията.
През 1952 година Военноисторическият музей се премества от "Московска" 15 на бул. "Скобелев" 23. Това се случва, защото дворът на "Къщата с часовника" вече твърде отеснява за многото танкове, оръдия и тежки машини. Тук, на "Скобелев", място има достатъчно - толкова, че често в двора на музея играят деца. Едно от тях е Кабелан Мукарзел.
Кабелан Мукарзел: "Прекарах почти половината си детство в този музей около танковете. Много хубави спомени имам запазени."
БНТ: "Имахте ли любим експонат?"
Кабелан Мукарзел: "Да, един немски танк "Майбах". Сега видях, че е в новия музей. Него съм запомнил най-много."
Един ден обаче на децата в квартала им станало тъжно. Видели големи камиони, които започнали да изнасят експозицията - всички самолети, танкове и дори любимия "Майбах" на Кабелан. Случило се в края на 80-те. Причината - сградата била стара, неподсигурена при пожари и трябвало да се строи нова.
Следват отново години, в които музеят няма дом, а по стечение на обстоятелствата новата му сграда става хотел. Все пак през 2002 той открива последния си дом с адрес ул. "Черковна".
Кабелан Мукарзел: "Бях да видя новия музей и донякъде чувството на тъга от липсата му тук се компенсира с това, което видях в новия музей - много място за танковете и ракетните установки."
Така завършват историите за домовете на Военноисторическия музей.
Кои са обаче хората, които създават музея и какви са техните истории - за генералите Православ Тенев и Никола Жеков гледайте следващия път.