Пурпурните свитъци идват в България

В света са известни общо седем оцелели до наши дни пурпурни евангелия с новозаветни текстове. И две от тях ще пристигнат през август в София от Тирана. Това са ръкописи върху пурпурен пергамент, откъдето идва и тяхното название в научния свят - пурпурни кодекси. Намерени са в църква в албанския град Берат. Никога досега не са напускали Албания.

190 пурпурни страници, изписани със сребърни букви притежава първият ръкопис. Включва текстове от евангелията на Марко и Матей. И то предканонични, нестандартни текстове. Те са от 6-и век и всъщност са един от четирите запазени световни архетипа, по които учените сравняват и възстановяват Новия завет. Неслучайно от 13-и век насам са правени 4 опита този ръкопис да бъде откраднат, последно - от хитлеристкото командване през войната.

Вторият пурпурен кодекс също е изключителна ценност - той е от 9 век, със златни букви и включва и четирите библейски евангелия. Поводът да ни гостуват е голямата изложба "Сиянието на Византия", която се открива за световния конгрес по византинистика през август. Такъв конгрес в България е имало последно през 34-та под егидата на Богдан Филов. След 77 години ние отново сме домакини.

Проф. Аксиния Джурова - съпредседател на Организационния комитет на XII Международен Конгрес за византийски изследвания:
- Той е под надслов "Византия без граници" и показва, че едно младо поколение много се интересува от Византия, от културата, изкуството, историята, която е оставила, държавния модел и посланието, което имаме до ден днешен. Така че за мен е много показателно, че 80% от участниците са съвършено млади хора от 39 страни в света и участието на нашите балкански страни е много голямо.

А днес за широката публика като подгряващо събитие беше открита изложбата "Послание от вековете" в Софийската градска галерия". Тя представя църквите и манастирите на България, видени от големи български художници от Освобождението до днес.

Аделина Филева - директор на СГХГ:
- Тази изложба предлага един разказ за българското светско изкуство, което има отношение към българското православие.

Всъщност големият акцент са авторите от началото на 20 век, когато се създава групата Родно изкуство и там рисуват Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Лазаров, по-късно Цанко Лавренов, Лика Янко, та чак до Андрей Даниел.