Анализ на жилищните кредити. Коментар на Тихомир Тошев

След пика на икономическата криза, все повече българи се възползват от жилищни заеми. В същото време, по данни на Националния статистически институт, броят на новопостроените жилищни сгради през второто тримесечие на 2011 се е увеличил с 13% спрямо 2010 година. Активизирането на кредитния пазар, обаче, не се отразява на предпазливостта на хората при взимането на важни финансови решения.

Броят на българите, които търсят жилищен кредит нараства. Първото тримесечие на 2011 отчита ръст от 18% на отпуснатите ипотечни заеми. По последни данни, изтеглените кредити са предимно в евро. Експертите поясняват, че основни причини за ръста са все по-стабилният имотен пазар и договарянето на изгодни цени на закупуваните имоти.

Според статистиката, най- много ипотечни кредити са изтеглени в София, където средният размер на сумата гони 50 000 лева. В другите три най- големи града в страната, ръста на средната изтеглена сума варира от 1200 до 3200 евро спрямо предишния месец.

Най- активни потребители на ипотечни заеми остават хората на възраст от 26 до 35 години. Въпреки, че процентното разпределение на кредитите по размер остава в полза на сумите от 10 до 30 хил. евро, отчетен е ръст на кредитите над 50 000 евро - с близо 5% повече от месец юни.

Основният мотив за търсене на ипотечен заем е покупката на жилище, а срокът на погасяване от 16 до 20 гoдини остава най- предпочитан. Увеличава се и процентът на финансиране, който банките отпускат по ипотечните заеми.

Всеки десети потребител на жилищен кредит е с доход под 1500 лева, а домакинствата, които получават над 4000 лева месечно са тези, които най-рядко прибягват до услугите на банките.