Историята на една халмони

Пробив в отношенията между Южна Корея и Япония беше постигнат тази седмица. На първата си среща лидерите на двете страни се разбраха споровете за миналото да бъдат решени, включително най-болезненият за корейците въпрос за така наречените "жени за утеха". Ще ви разкажем историята на една от малкото от тези жени останали живи. За първи път български телевизионен екип посети дома в Южна Корея, където сега живеят няколко от тях.

Наричат ги "халмони". Означава "баба" на корейски. Това са жени, понесли огромна болка и оцелели, за да разкажат историята си.

Това е изложба с рисунки на ученици по темата за жените, превърнати в сексуални робини на японските войници по време на Втората световна война. Смята се, че около 140 000 жени са имали тази съдба.

От 1932 до края на Втората световна война японската армия създава мрежа от така наречените "места за утеха" или бордеи за военни. Отвличат стотици хиляди момичета от няколко окупирани държави и ги превръщат в - жени за утеха - както ги наричат - или сексуални робини на японските войници.

От тези момичета най-много са били корейките. В Южна Корея са останали живи 47. Една от тях е Ий Ок-сън. На 89 години. Намираме я в така наречената Къща на споделянето в Гуанджу. В това уединено място на час и половина път от Сеул, живеят десет халмони. Ии Оксън води тих живот. До нея винаги е Библията, през деня се моли, чете, реди карти. Връща се към най- мъчителните си спомени всеки път, когато някой иска да чуе историята й. Говори трудно и бавно, но си спомня ясно всеки детайл, сякаш всичко отново е пред очите й.

Ии Ок-сън: "Родителите ми бяха бедни и не можеха да ме пратят да уча. Едно богато семейство в селото ни искаше да ме осинови. И мама, понеже й беше жал за мен, ми каза, че ако отида при тях, може да се сбъдне мечтата ми да уча. Но тя е грешала."

Изпратена е в чуждо семейство и никога не се завръща у дома. Превърната е в слугиня, после помага в кухня на ресторант. Понася глад, крясъци, бой. До деня, в който животът й се преобръща.

Ии Ок-сън: Видях черни сенки на мъже, които стояха в тъмния коридор. Сграбчиха ме двама мъже, бяха много високи. Повлякоха ме, попитаха ме как се казвам и къде е домът ми. Не казаха нищо повече, само продължиха да ме дърпат. Съпротивлявах се с всички сили, но не можех да направя нищо. Видях голям военен камион, покрит с брезент. Дори не ми казаха да скоча в камиона, просто ме хванаха - единият за глезените, другият - за раменете - и ме хвърлиха вътре.

Годината е 1943. Тогава е на 15.

"Когато ме хвърлиха в камиона, изпитах ужасна болка. Виках и плачех, но никой не ме чу. Свих се на кълбо и останах така известно време. Когато се изправих и се взрях в тъмнината на камиона, различих още пет момичета вътре. Връзват ги и ги карат с влак до Янджи, Китай. Там остава три години. Понякога през стаята й минават по 50 войници на ден. Момичетата са дрогирани, заради инжекциите срещу сифилис не могат да имат деца. Хиляди умират. Ии Ок- сън оцелява.

шеф на Музея, показва картините: "Опитваме се да им помогнем да излекуват раните с различни програми. Една от тях е за рисуване. Имаме над 200 техни картини, те представят предимно сцени от щастливото им детство, от момента на отвличането им и от живота им в бордеите.

До началото на 90 - те години темата е табу в Корея. Малцина от жертвите се осмеляват да споделят преживяното.

шеф на Музея: "Корейското общество е много патриархално. Въпреки че са жертви, те са се чувствали виновни, че не са успели да опазят чистотата си. Техните семейства, вместо да ги защитят, са се разграничили от тях. Животът им е бил много тежък.

Първата жена, която се осмелява публично да разкаже историята си, е Ким Хак - сун. Тя дава показания през 1991. И до днес всяка сряда Ии Оксън и останалите оцелели заедно с други активисти участват в традиционните вече демонстрации пред японското посолство в Сеул.

"Трябва да си върнем честта и достойнството и искаме японското правителство да се извини за това, което се случило и да признае истината".

Показваме й рисунките на учениците от изложбата в Сеул. Тя иска те да знаят какво са преживели стотици хиляди жени преди 70 години. Понесла повече болка, унижение и самота, отколкото човек може да си представи, продължава да излъчва удивителна сила. До последния си ден ще говори, за да не позволи историята й да потъне в забрава.