Промени в Кодекса за социално осигуряване

Мнозинството в парламента не прие законопроекта на Драгомир Стойнев и Емилия Масларова от "Коалиция за България", предвиждащ периодът на редовно обучение във ВУЗ да се признава за осигурителен стаж, предаде БТА.

Промените в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ бяха подкрепени от 22-ма депутати, 51 гласуваха "против" и 36 се въздържаха.

Заплащането на осигуровките за фонд "Пенсии" да е върху минималната работна заплата към момента на пенсионирането и за сметка на републиканския бюджет, предвиждаха отхвърлените текстове.Те трябваше да влязат в сила от 1 януари догодина.

По този начин считаме, че ще помогнем на знаещите и можещите млади хора да останат в България, а не да търсят възможности за трудова реализация извън страната, посочи председателят на социалната парламентарна комисия Драгомир Стойнев и отбеляза, че в 17 европейски държави е приета практиката времето за висше образование да се смята за осигурителен стаж.

Това води до допълнителен разход за републиканския бюджет и поставя в неравностойно положение студентите, обучаващи се под друга форма, е становището на бюджетната комисия, представено от председателя й Менда Стоянова. Заместник-председателят на социалната комисия Светлана Ангелова /ГЕРБ/ нарече предложените промени "поредният популистки законопроект" на левицата.

С него се решава проблемът на тези висшисти, на които им предстои пенсиониране в близките години, а не в по-далечно бъдеще, отбеляза тя. Ангелова напомни, че в сегашния КСО има текст, който дава възможност на завършили висше и полувисше образование да закупят осигурителен стаж като внесат за своя сметка месечни вноски върху минималната работна заплата. Грубо около 65 млн. лв. трябва да извади догодина държавата, ако промените бъдатприети, а в следващите години и повече, сметна заместник-председателят на социалната комисия.

По думите на Ангелова, така ще се натовари допълнително и пенсионният фонд. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов коментира, че с предложението се разделят висшистите от невисшистите, като на висшистите се намалява изискуемият трудов стаж с 4-5 години. Човекът на студентската скамейка не произвежда добавена стойност, тогава откъде идва стойността, с която се задължава държавата да осигурява студентите, попита Костов. Това е злоупотреба с държавата, подчерта той.

Въпросът с финансовата рамка може лесно да бъде решен, не се съгласи с аргументите Хасан Адемов /ДПС/. Според него темата е дали държавният бюджет трябва да плаща осигурителните вноски. Защо не зададете този въпрос за полицията, армията, държавните служители, съдебната система, обърна се към мнозинството той, тъй като на всички тези хора данъкоплатецът плаща 100 процента осигурителната вноска.

От ДПС предлагат за времето на обучението си, преди пенсиониране, студентът да заплаща не цялата осигурителна вноска, а само личната т.е без работодателската част. Тя да бъде поета от държавата, включи се в дебата и Емилия Масларова /БСП/.