Близо 80% от плодните пъпки на прасковите и кайсиите в сливенско са измръзнали. Внезапното застудяване в края на февруари е довело до почти пълното унищожаване на очакваната продукция. Производителите се надяват на помощ от държавата за обезщетяване на загубите.
Най-големи са щетите по дръвчетата, засяти по поречието на Тунджа. Там температурите са паднали под минус 10 градуса и са измръзнали всички плодни пъпки.
Васил Василев, производител на праскови: Пораженията са сигурно 95%, 100%... Вие ги виждате тук, няма нищо живо.
Производителите на праскови са притеснени за оцеляването си, защото това е основният им поминък.
производител на праскови: Навремето съм бил в чужбина и колкото пари съм изкарал, много пари, всичко е вложено в земеделие и в
момента 200-250 дка градини, всичко е измръзнало.
Внезапното застудяване по това време предизвиква замръзване на сокодвижението, а по-късно и изсъхване на дръвчетата. Подобна ситуация
овощарите от Сливенско помнят през 1986 година, когато се е наложило хиляди декари праскови да бъдат изкоренени.
Йордан Стойков, производител на праскови: Никакви застраховки няма. А и по това време на годината застрахователните компании не сключват застраховки, те тръгват чак от около май месец, когато минат студовете.
Експерти вече оценяват щетите, а Министерството на земеделието и храните ще определи размера на обезщетението за овощарите. Такова, обаче ще получат само производители с изцяло унищожена реколта.
Коста Петров, предс. на Сдружение "Българска праскова": Цената не вярвам да скочи драстично. Имаме съседни държави с достатъчно количество праскови с които естествено пазара ще бъде задоволен с праскови външна продукция. Може би ще бъде малко по-висока цената, но праскови ще има.
В Сливенска област се отглеждат близо 16 000 декара праскови, което е 70 процента от всички прасковени насаждения в Югоизточна България.
Чуй новините
Подкаст
