Дни на българското кино в Рим

При пълни зали и нескрит интерес към филмите и техните създатели премина Празникът на българското кино в Рим. Второто издание на феста привлече много млади зрители и провокира разговори за новото българско и европейско кинопроизводство. Зад събитието застанаха Министерството на културата, асоциация “Феникс”, културният институт в Рим, БНТ и община Рим.

За българското кино и неговите обитатели. За филмите и хората. Навътре в тази територия навлезе любопитната италианска публика – свикнала да получава най-доброто на големия екран. В три дни, но с много силна програма се развихри вторият Празник на БГ кино в Рим. От лентите интересът тръгва и към другите изкуства, към България, като по-непознат член на евро семейството.

Стефан Данаилов – министър на културата: "Италия не познава добре българската култура. И това, което се опитваме спорадично да правим тези две-три гонидини, трябва да се разшири с различни форми на изкуството, за да наистина да привлечем вниманието."

Зад българското начинание сериозно застана и общината в Рим, с желание догодина Празникът да е седемдневен.

Умберто Кропи – кмет по културата на Рим: "Ще се постараем догодина подкрепата от община Рим ще бъде още по-голяма, така че да направим този фестивал постоянен и много добре организиран от двете страни."

На ботуша нахлуха “Хъшове”, превзе ги “Дзифт”, “Светът е голям, но спасение дебне отвсякъде” и “Изпепеляване”. Признаните от световната сцена, обичани и тук. Филмите, които ни извеждат на почетната евростълбичка.

Луиджи Перели - режисьор: "И не само киното, но и българският театър е много европейски. Аз гледах няколко спектакъла на Александър Морфов. Мисля, че той е от най-добрите в Европа. Работя с него и в една от сериите на “Дело по съвест”. Много е добър."

Нашето кино навлезе навътре в римските домове. След българските актьори, които греят в италиански филми, интересът се пресенесе и към родните ленти. Специална вечер представи и кинопроизводството на БНТ.

Жана Яковлева – асоциация “Феникс”: "В тази година се промениха много неща. Не само се говори за българско кино. Започва да се търси мястото на българската култура в Италия. "

Лоренца Бианки: "Хората започват да разбират, че може да има интересно кино, което идва от България. И то не е толкова далечно и различно – най-вече с авторискте филми. Но този процес е доста бавен – стъпка по стъпка, не става за един ден."

Стъпките се увеличават, любопипстовото расте, Празникът набира сили за следащото, още по-амбициозно издание.

http://infocenter.bnt.bg/