Ключовите цели и решения в областта на здравеопазването обсъди Съветът за икономическо развитие и социална политика към президентството. Участниците в Съвета, сред които здравният министър Десислава Атанасова и управителят на Здравната каса Пламен Цеков, представиха приоритетите си за развитието на българското здравеопазване до 2020 година.
Ключовите цели и решения в областта на здравеопазването обсъди Съветът за икономическо развитие и социална политика към президентството. Участниците в Съвета, сред които здравният министър и управителят на Здравната каса, представиха приоритетите си за развитието на българското здравеопазване до 2020 година.
Целта на заседанието е да се постигне консенсус за най-важните стъпки в областта на здравеопазването, които да доведат до сериозна реформа в системата, както и да се набележат мерките и приоритетите в националната стратегия за периода до 2020 година, каза президентът. Той цитира проучване сред 34 европейски страни, което показва, че България е на предпоследно място по качеството на медицинските услуги и призова участниците да предложат варианти за преодоляване на този факт.
Част от представителите на съсловните организации напуснаха преди края на срещата - обидени, че по предварителния дневен ред трябваше да споделят идеите си чак към края на заседанието. Пред журналисти обясниха, че не обвиняват президента за тази ситуация и ще настояват за среща с него, за да го запознаят с техните виждания за реформите в здравеопазването.
Според браншовите организации парите за здравеопазване са малко, по думите им няма страна в Европа, която да заделя под 4% от БВП, както е у нас. Другият сериозен проблем, според тях, е изтичането на кадрите. Плевнелиев отговори, че съжалява за тяхното напускане, защото за да се решават проблемите, трябва да се чуят всички гледни точки.
Президентът каза още, че в здравната сферата трябва да се изгради информационна система в услуга на гражданите, която в бъдеще да се свърже с електронното правителство.
Росен Плевнелиев - президент на Република България:
- Ако обаче искаме отново да получим поне 300 млн. лева, спокойно биха могли да бъдат и 500 млн. лева, въпрос на приоритизиране в рамките на дебата за 2014-2020 година чрез структурните и кохезионни фондове за фискалния период 2014-2020 година трябва да свършим две основни неща - да знаем къде точно ще насочим тези пари и да направим устойчива дългосрочна концепция. Според мен има много голям смисъл те да се насочат към създаването на адекватна и ефективна спешна помощ в България, която покрива цялата страна и в създаването на електронно здравеопазване.