Учебници за незрящи

Сега ще ви разкажем как две незрящи деца се борят за мечтата си. Виктор и Калина се обърнаха към По света и у нас, за да получат електронни учебници.

За учениците в общообразователните училища такива не са предвидени, а двамата младежи не искат да ходят в специално училище, само защото не виждат.

Желанието им ходят на училище заедно с другите надмогва над трудностите им с учебниците. Виктор използва баба си за говорящ учебник.

Учебниците на Калина са МР3-ки на стотици часове записи на баща й.

М.Ч. - Ами намерила си решение!
Калина: Да ама е много трудно. В смисъл по трудно е да се слагаш маркери, кое е точно най-важно.

А и в ерата на говорящите програми усилията на родителите им са нелепи - казват децата.

Калина: Ако е в уърдовски файл самия учебник, то обработката си става както и зрящо при останалите.

М. Ч. - Как се чете?
Виктор: Ами ето как... почви, растения и животни.

С издателствата, обаче, удряме на камък. Нито едно не иска да даде файлове. Затова децата настояват за среща в министерството. Заместник-министър Дамянова ги прие веднага, приятно изненадана от тяхната амбиция.

Калина: Ами аз съм интегрирана още от предучилищна, никога не съм била в специализирана институция. Това като всяко решение си има и плюсове и минуси. Няма учебници достъпни за нас само на брайл.

Виктор: Аз имам една идея. Да се направи регистрационна форма и да се регистрира човек в сайта и се прикачва и ТЕЛК-олковото решение и като му се даде достъп до министерството там да са качени всички учебници.

Милена Дамянова: Авторските права са проблемът, защото в момента, в който се качат на сайта достъпа е по ... така че на вас те могат да ви ги предоставят със съответната парола.

Молбата на децата озадачи Дамянова. Оказва се, отдавна е искала от всички издателства да предоставят електронни учебници за незрящи деца. Около 300 са те в масовите училище в цялата страна.

Милена Дамянова: Поемам ангажимента да поговорим с издателствата, защото тук става въпрос за достъп до образование.

Така Виктор и Калина си тръгнаха доволни. Не само защото повярваха на обещаното. Но и заради изключителното усещане, че могат да участват, дори да предизвикат онези промени, от които имат нужда.