Последно сбогом с Георги Калоянчев

Последно сбогом с Георги Калоянчев. Блестящ актьор, въплътил в себе си и комичното, и трагичното. Органичен актьор, за когото и сълзите, и смехът в живота вървяха ръка за ръка. Един от малкото, за когото обичта, която даваше беше по-важна от тази, която взимаше от публиката. Поклонението в Сатиричния театър, където Георги Калоянчев игра повече от половин век, продължи над четири часа.

Никола Анастасов:
- Наистина угасна една от най-ярките звезди на тетралния небосклон.

Георги Мамалев:
- Просто талант. Невероятен. И всичко това организирано, защото той притежаваше характер, притежаваше хъс, желание към всяка една работа, която хване, към всяко едно нещо.

Стоянка Мутафова:
- Той беше много смешлив. Пръст да му покажеш и не може да си каже репликата. Ама обичаше и да разсмива хората около себе си като мислеше, че като ги разсмее, той ще остане сериозен. Всъщност, той най-много загазваше в този момент.

Чочо Попйорданов:
- Това е уникланото при него, не да се правиш, не да се подправяш, да бъдеш това, което си и в живота да го предадеш чрез образите, които играеш.

Светослав Пеев:
- Но главното при него беше енергията. Такава енергия, на сцената излиза, само него гледаш. И трябва да ви кажа, че където ходихме, в чужбина сме ходили, в Русия, Сърбия, Франция, му падаха на колене най-големите артисти там.

Цецка Цачева:
- Делникът и празникът ни занапред ще мине без неговата жива усмивка, но той ще бъде с нас, с ролите си, с голямото си сърце, с таланта си, с обичта.

Калин Сърменов:
- Пример за професионализъм, да не говоря за таланта. Талантът е Божа работа. Той го имаше, гениален, в килограми. Но никога не е легнал на него. Не съм го видял един път да се осланя на таланта си. Той беше винаги с научен текст, първи.

Христо Мутафчиев:
- За него мога да кажа само едно - министър Големанов. Най-високото стъпало, по-нагоре небе. Това беше Калата, колос. След него нагоре е небе!