Само два пъти за миналата година разследващите у нас са използвали специализираната стая за разпити на деца, станали обект на престъпление. Липсата на защитена среда, в която децата да разкажат как са били нападнати и тормозени, прави така, че жертвите се изправят лице в лице с нападателите си в съдебните зали.
Само два пъти за миналата година разследващите у нас са използвали специализираната стая за разпити на деца, станали обект на престъпление. Липсата на защитена среда, в която децата да разкажат как са били нападнати и тормозени, прави така, че жертвите се изправят лице в лице с нападателите си в съдебните зали.
Нехайството по отношение на децата е в резултат на липсата на координация между полицията, прокуратурата и съда. Дългите разследвания и съдебни процеси стават причина децата да разказват кошмарните истории, които са преживели, десетки пъти. В резултат - някои от тях са редовни посетители на психиатрични кабинети. Това стана ясно в предаването Студени следи тази вечер.
Таня е нападната като ученичка в гимназията. Въоръжен с нож младеж взима мобилния й телефон. Тя търси помощ в най-близкото районно и след това попада в кошмара на разпитите, дългото разследване и съдебния процес.
Разпознава нападателя си по най-примитивния начин. Той минава покрай нея, за да застане заедно с още трима младежи зад врата, в която оперативните са пробили дупка на нивото на очите. Отворът е толкова голям, че Таня трябва да покаже почти цялото си лице, за да погледне. Десетки пъти разказва какво е преживяла пред различни органи. В съдебната зала е поредният стрес. Застава на два метра от нападателя си, за да свидетелства срещу него.
Когато потвърждавах, че аз съм Таня, ме попитаха за адреса ми - по лична карта и адреса, на който живея. Не знам по каква причина ми се наложи да го повторя три пъти, разказва Таня.
Таня не е единствената жертва, подложена на подобно изпитание. За да запазим децата, ще спестим още по-страшни истории - за насилвания, побои и отвличания. Според правилата на разследването, когато полицията разкрие извършителя, детето трябва да бъде разпитано като основен свидетел.
За да бъде защитено това трябва да стане в специално оборудвана стая в присъствието на съдия и то само веднъж. Това е една от трите така наречени "сини стаи". Извършителят и адвокатите му са зад това стъкло. По неясни причини тази стая в столичната полиция е използвана само два пъти миналата година, докато десетките деца-жертви са разпитвани на метри от насилниците си.
Решението на проблема е въпрос на желание. От една страна да бъде създаден специализиран детски съд. Дотогава има една възможност, която възрастните, кой знае защо, не искат да използват. А тя е проста - графикът на разследващи и съдии да съвпадне.